Харуки Мураками и магията на въпросите без отговори
„Когато хора ми пишат, че препрочитат дадена моя книга по няколко пъти, това е най-голямата награда за мен.“
Харуки Мураками е един от най-ценените японски писатели, който не спира да вдъхновява читателите по света с произведения, които провокират въображението и оставят траен отпечатък в съзнанието ни.
Новият му роман "Градът и неговите несигурните стени" носи характерния за него стил – мистичен, философски и завладяващ. Това обаче не е съвсем нова история, а пренаписана версия на новела отпреди 40 години.
Пред The Guardian Мураками разказва за своето вдъхновение и как се е стигнало до издаването на новата му книга – 4 десетилетия по-късно. Той описва новелата, върху която е базиран романът, като единствената творба, която никога не е позволил да бъде преиздадена.
„Просто не бях удовлетворен от това, което написах. Темата беше много важна, но нямах необходимите умения на писател, за да я изразя по начина, по който ми се искаше“, признава Мураками.
С времето ангажиментите му и други литературни проекти отлагат пренаписването, докато той не осъзнава, че са минали цели четири десетилетия.
„Вече съм в 70-те си години и реших, че е време да завърша тази история, защото може би не ми остава много време.“
Пандемията като вдъхновение
Новият му роман се ражда в условията на пандемия, когато Мураками прекарва месеци в уединение. Спокойствието и изолацията му дават необходимото време за размисъл, но и вдъхновение за темите, върху които задълбава книгата.
„Сюжетът за града, заобиколен от стени, е метафора за момента, в който светът се затвори. Възможно ли е изолацията и емпатията да съществуват заедно? Това беше една от основните идеи на романа.“ В сравнение с оригиналната новела романът включва нови теми и по-дълбока перспектива. За Мураками това е напредък както в литературно отношение, така и в личен аспект.
Критиките – без тях успехът е невъзможен
Критиките не притесняват писателя, тъй като те често съпътстват книгите му.
„Когато твориш толкова дълго време, разбираш, че не можеш да угодиш на всички. Затова просто се концентрирам върху писането и това, което имам да кажа“, споделя той. Сред критиците му е и японската писателка Миеко Каваками, която през 2017 г. отправя забележки към начина, по който Мураками изгражда женските си персонажи. Въпреки уважението към Каваками той признава, че не помни детайлите на критиката, но добавя: „Тя е много интелигентна жена и съм сигурен, че това, което е казала, е било уместно.“
Магията на въпросите, които остават без отговори
Една от характерните черти на творчеството на Мураками е умението му да оставя читателите си с въпроси.
„Една изключителна книга винаги трябва да поставя въпроси, без да предлага ясни, еднозначни отговори“, казва писателят. В историите си той поставя фини подсказки, които провокират читателите да създават свои собствени интерпретации. „Когато хора ми пишат, че препрочитат дадена моя книга по няколко пъти, това е най-голямата награда за мен.“
Непреходната популярност
С всяка изминала година популярността на Харуки Мураками нараства както в родната му Япония, така и по целия свят. Читателите откриват в неговите книги универсални теми за размисъл, с които резонират дълбоко. За самия Мураками популярността не е цел – за него тя е възможност да продължава да пише и да вдъхновява.
Писателят и неговите герои
Героите в романите на Мураками – като разказвачът в "Градът и неговите несигурните стени", Нобору от „Хроника на птицата с пружина“ и Кафка от „Кафка на плажа“ – често се възприемат като отражения на самия него. Според писателя те представляват „алтернативна версия“ на неговия образ. „Това е начин да изследвам какъв бих могъл да бъда. Преследването на тези възможности е вълнуващо, защото рядко имаме шанс да бъдем някой друг освен себе си.“
Вдъхновенията на Мураками
Мураками е повлиян от различни англоезични автори, включително Дж. Д. Селинджър, Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Чандлър и Труман Капоти. Сред тях той отделя специално внимание на стила на Чандлър, който, макар и различен от неговия собствен, му е особено близък. „Обичам блясъка в писането на Фицджералд и Капоти, но лично аз съм много привързан към Чандлър.“
Японската литература – по-свободна от всякога
Писателят наблюдава значителни промени в японската литература през последните десетилетия. Според него младите автори днес пишат по-свободно, без да се придържат към строги литературни рамки. „Те вече не се ограничават от това какво трябва да бъде литературата и пишат с повече гъвкавост. Това много ми допада“, отбелязва авторът. Що се отнася до неговата роля в тези промени, той остава скромен. „Просто продължавам да работя по своя начин и не мисля за връзката си с тези тенденции“, казва той.
Глобалната известност и връзката с читателите
Популярността на Харуки Мураками продължава да расте както в Япония, така и извън нея. Писателят споделя, че често е изненадан от глобалния обхват, който работата му обхваща. Читатели от различни краища на света – от Лаос, през България до Индонезия – го разпознават и адмирират.
„Понякога се чувствам сякаш не съм истинският аз, а някакъв фиктивен персонаж“, признава той.