Автомобилът отдавна вече не е единствено средство за предвижване. Днес той е и символ на обществен статус и визитна картичка на своя собственик. Но няма нищо странно в това. Както знаем още от древни времена си важи правилото, че колкото е по-богато украсена каляската, толкова по-влиятелен е нейният притежател. С изобретяването на автомобила, това правило се пренася и върху него. За целта се появяват и първите представителни автомобили. Началото на такъв род машини е поставено още в края на XIX в., пише руският Дни.РУ.

Годината е 1892 г. В зората на автомобилната индустрия най-механизираната държава в света била Франция - най-големият автомобилен производител по онези времена, където машините навлизали устремено в живота на французите. Богаташи ексцентрици с охота пръскали пари за „моторизираните играчки", а след това без да обръщат внимание на забележките на околните, кръстосвали по цял ден улиците на Париж. А по онова време да гледаш сериозно на автомобила във Франция, не било много благопристойно.

Е ето че в тези времена беят на Тунис Али бей, без да се поддава на обществените предразсъдъци, решил да има свой параден автомобил. Веднага стегнал куфарите за метрополията и поръчал на фирмата Peugeot машина, която да отговаря на неговия ранг. Впрочем марката Peugeot е сред първите в списъка на френските автомобилни производители. По онова време фирмата вече имала зад гъба си 29 произведени машини.

Поръчката била приета. Соро на бял свят се появил лек, четириколесен автомобил с каросерия тип лице в лице (по заводска индексация "Type 4"), с гумени шини, върху тънки колела със спици и кожена тента, за да скрие шофьорът и неговите пасажери от неблагоприятните външно-климатични условия.

Белоснежният металически корпус бил украсен с орнаменти на цветя, в източен стил. В същия десен били и седалките, както и предните фарове на машината. Ролята на така познатото ни днес кормило, изпълнявала закрепената за вертикалната ос въртяща се ръчка, която хората наричали шеговито „мелница за кафе". Точно тази „мелница" е характерна за повечето автомобили от онова време.

Двигателят бил четиритактов, двуцилиндричен, V-образен с обем 1 026 куб. см., разположен в задния край на корпуса. Максималната му мощност достигала до 3.5 л.с. при 400 оборота в минута. Автомобилът бил със задна предавка. Съвсем прилична за тогава била и скоростта, която развивала машината - до 30 км/ч.

Автомобилът заел полагащото му се място на славата. За него се говори още, че Али бей използвал машината само веднъж, след което я върнал в завода, където била изработена. Днес автомобилът на бея на Тунис е музеен експонат на Peugeot в Сошо, за да могат хилядите любпитни посетители от цял свят да го разгледат с интерес. За никого не е тайна, че Peugeot Type 4 е не само ярък образец на майсторството на френските автомобилостроители от края на XIX в, но сам по себе си е и едно истинско произведение на изкуството.