Думата криза напълно измести всички новини от живота ни през последните месеци. Най-често задаваният въпрос, който вече мъчи дори и хората, които не се интересуват от икономика, е кога ще приключи кризата. Това обаче не е правилният въпрос. По-правилно е да попитаме кога ще започнат да се подобряват нещата или кога ще минем най-лошото, откъдето ще започнем да се възстановяваме.

И докато доскоро едно доста разпространено сред обществото мнение бе, че кризата е едно измислено и натрапено от медиите понятие (в което твърдение може и да има известна истина, поне в частта за натрапването), то в последно време ставаме свидетели като че ли на паника сред хората.

Причината най-често е една: вече виждаме първите последствия от тази така преесплоатирана криза и то в реалната икономика. За хората това последствие се изразява в загуба на работа или на източници на доходи.

Според теорията кризата обикновено се усеща първоначално от финансовия сектор и засяга реалния сектор с известно закъснение, обикновено между шест месеца и една година, в зависимост от спецификата и устойчивостта на конкретната икономика.

У нас определено можем да кажем, че закъснението бе значително по-голямо. Причината се корени ниската база, от която стартирахме, малкия размер на икономиката ни, по-късното ни влизане в ЕС, по-слабото развитие на финансовите пазари, липсата на токсични активи, валутния борд, който даваше известна стабилност, включително и на валутата ни.

Първото стабилно доказателство за кризата у нас и за това, че тя не е измислена, бе дадено от данните за БВП на страната ни. НСИ отчете спад на БВП с 3.5% за първо тримесечие на 2009 година спрямо съответния период на предходната година.

Оценката за икономическото развитие на България остава непроменена - минус 2% за 2009 г., според прогнози на МВФ. През 2010 г. българската икономика се очаква отново да отбележи негативен ръст - минус 1%, или известно подобрение.

По-нататъшно повишение на безработицата обаче най-вероятно ще е едно от нещата, които ще съпътстват икономиката ни през тази година, а може би и през следващата.

Изключително разнопосочни са очакванията на световните специалисти, изразени през последния месец.

"Европа е изправена пред безпрецедентна икономическа буря. През 2009 г. икономическата активност ще се свие с повече от 4%", според прогнози на МВФ.

От там изразяват не особено положителното мнение, че финансовият стрес в Източна Европа ще продължи по-дълго в сравнение с други развиващи се региони. Докато Азия и Латинска Америка ще се съвземат до около една година, на Източна Европа ще е необходимо двойно повече време, според МВФ.

"Светът ще започне да излиза от кризата през следващата година", според първия заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд Джон Липски.

"Най-лошото от кризата в САЩ изглежда е приключило", според Питър Орсзаг, директор на Бюджетната служба на Белия дом.

Съществуват обаче и противоположни мнения. "Спадът в световната икономика, по всяка вероятност, ще се проточи и излизането от рецесията ще бъде бавно", според бившия президент на Световната банка и председател на консултативния съвет на Citigroup Джеймс Улфенсън.

Подобно мнение изразява и професорът по икономика от Нюйоркския университет Нуриел Рубини, който е един от първите предсказали настоящата финансова криза. Той смята, че очакванията за възстановяване на икономиката на САЩ през третото или четвъртото тримесечие на тази година са "прекалено оптимистични".

"Ние продължаваме да смятаме, че световната икономика ще се съживи през първата половина на 2010 г. и обратът трябва да започне през октомври, ноември или декември 2010 г.", според Строс-Кан.

Какво мислят родните икономисти?

Родните икономисти са значително по-резервирани към даването на прогнози за срок за излизане на кризата, след като само допреди половин година някои от държавниците твърдяха, че кризата няма да ни засегне и едва ли не сме "спасителен остров".

"Когато видим, че инфлацията се зададе, тогава ще разберем, че кризата е свършила", прогнозира директорът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него все още е рано да се прогнозира краят на кризата.

"Кризата в момента се задълбочава". Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

"Глобалната криза се оказа доста по-дълбока. Икономиката ни се сви с 3.5%, а в Европа на 27-те спадът е от 4.4%. Окончателно се разделихме с добрите икономически времена, светът навлиза в рецесия", коментира последните дни Пламен Орешарски.

Може би един от най-сигурните признаци за излизане от кризата ще е облекчаване на условията на кредитиране и по-лесният достъп до кредити от страна на консервативните в момента банки. Те почти изцяло са замразили кредитирането.

Финансовите пазари също би следвало да започнат трайно възстановяване между шест месеца и година преди този процес да започне в реалната икономика.

Те са добър предвестник както за влизане в криза, така и за излизане от нея. Тук обаче не бива да се бърка корекция на негативния тренд с трайна положителна промяна, за идентифициране на която е необходимо време.