Решението на ръководството на Българска фондова борса за реорганизация на Неофициалния пазар на акции и премахването на разделението му на сегмент „А" и „В" е гореща тема с много аспекти, в която се сблъскват от една страна желанието за „разчистване" на капиталовия ни пазар от „непопулярни" емитенти и от друга, как това може и трябва да се случи законодателно. Както вече стана ясно, наблюдението на над 200 публични компании, което трябваше да започне от 1 юли и да продължи до края на септември, бе отложено с три месеца и ще се случи в периода между октомври и края на декември.

Наблюдението цели да се откроят емитентите, които отговарят на минималните изисквания за търговия на Неофициалния пазар на акции, според промените в Правилника на БФБ, одобрени и от КФН в началото на 2009 г. А минималните изисквания са - минимален оборот от 4 хил. лв. и поне 5 сделки средномесечно за последните 3 месеца. В случаите, когато компаниите не отговорят на тези критерии, търговията с акциите им на борсата ще бъде преустановена.

Един от вариантите дадено дружество да отпадне машинално от „черния списък" на наблюдавани компании е представяне на договор между него и инвестиционен посредник за маркет - мейкинг (вж. Приложение № 13 - Правила за регистрация и извършване на дейност като маркет-мейкър).

За целта бяха потърсени мненията на Преслав Китипов, началник отдел "Търговия с акции" в Пощенска банка, маркет-мейкър по емисията на Девин, на Николай Митанкин, ДВИ на Стара планина холд, в който портфейл попадат компании, засегнати от промените в Правилника на БФБ. По темата коментираха още Кирил Гарчев, главен дилър в Булброкърс и Марин Костурски, брокер в БенчМарк Финанс.

Според Преслав Китипов причините една компания да осъзнае необходимостта от маркет-мейкър по своята емисия могат да бъдат различни. „Съществен елемент, обаче е желанието на мениджмънта да поддържа публичния статут на компанията, респективно доверието на инвеститорите на високо ново", коментира той. „От една страна, доброто име е следствие на управлението и финансовия резултат. От друга обаче, ликвидността на съответната акция е компонент при взимането на инвестиционно решение. Тук е и ролята на маркет-мейкърите".

В контекста на въпроса и случая с Девин АД, Преслав Китипов посочи, че компанията е доказала своята ангажираност към инвеститорите, залагаща на отворения диалог, като публично дружество и доброто пазарно представяне, като акция. Дали е лесно да си маркет-мейкър на българския пазар той заяви „Не е трудно, но съотношението риск - възвращаемост е на ниво, което не бих определил като добро".

Според експерта взаимното доверие между мениджмънта на компанията и маркет-мейкъра играе основна роля при установяването на по-дългосрочни отношения. „От друга страна, от голямо значение са още перспективите пред дружеството от гледна точка на възможност за генериране на относително стабилни приходи, а от там и на инвестиционен интерес", коментира Преслав Китипов. „И не на последно място, определящ е и процентът на свободно търгувани акции, в съчетания с концентрацията на „пакети" при големи инвеститори".

„Инвестиционната общност е добре запозната със ситуацията, предизвикана от промените в правилника на БФБ, включително и с факта, че мониторингът бе отложен с 3 месеца и ще започне на 1 октомври 2009 година. Две дружества от портфейла на Стара планина холд АД са обект на интерес - Фазан АД и Българска роза АД", каза Николай Митанкин. „В холдинга проведохме срещи с няколко инвестиционни посредници, на които бяха обсъдени възможностите и параметрите на евентуално маркет - мейкърство. Нашите дружества имат своята специфика по отношение на борсовата търговия с техните акции".

По негова информация Фазан АД е близо до горната граница на параметрите, обявени от БФБ, като дори сделките през май покриват критериите. В случая с Българска роза АД той посочи, че фрий-флоутът там е над 20%, като наблюденията на холдинга показват, че акционерите на това дружество са предимно от типа на по-дългосрочните инвеститори.

„Характерно и за двете компании е, че те изпълняват стриктно ангажиментите си за публичност и прозрачност, редовно и навреме представят регулираната информация на надзорния орган, на борсата и на медиите, и поддържат добре изградените си връзки с инвестиционната общност", коментира още Николай Митанкин.

По повод хода на проведените разговори с посредници, той заяви „Предварителните ни сондажи показаха, че малко посредници са склонни да поемат маркет - мейкинга на ниско ликвидни позиции. Отлагането на мониторинга, естествено забави и решаването на този въпрос. Нашите проучвания ще продължат и до края на септември ще имаме решение за бъдещите ни действия".

Според него основните притеснения на инвестиционните посредници произтичат от ниската ликвидност на предлаганите позиции. „Някои от тях търсят възможност да осигурят трето лице, което да "нетира" позициите през определен период от време, но това ще е трудно осъществимо за доста компании", смята Николай Митанкин.

Той споделя мнението, че е много важно да се разграничат причините за ниската ликвидност. „Нека да сложим настрана около 100 компании, за които е ясно, че почти нямат борсово бъдеще - това са дружества в ликвидация или несъстоятелност, дружества без фрий-флоут и такива, които не са се търгували изобщо повече от една година. Но защо трябва да слагаме под същия знаменател останалите компании, част от които се качиха на борсата по собствено желание или такива, които изпълняват законовите изисквания и публикуват редовно и навреме регламентираната информация?"

„Всички сме съгласни, че след тоталния срив на котировките, повечето акционери не желаят да продават на тези нива. Но нали очакваме рано или късно съживяване на този пазар, което означава, че ниската ликвидност е временно явление. Ето защо отлагането (на мониторинга) е справедливо, но не е достатъчно", посочи директорът за връзка с инвеститорите на Стара планина холд АД.

Кирил Гарчев коментира, че „организацията на работа на БФБ се базира на т.н.order driven принцип, каквито са Франкфурт и Париж и според него това е по-ефективният начин за търговия за ниско ликвидни пазари като нашия. Рискът, разбира се, е ключовата причина за липсата на смесения вариант на организация - order driven същевременно, поддържайки маркет - мейкинг по определени позиции".

„Важно е да се отбележи, че с маркет - мейкинга се цели да се минимизират разходите за търговия в две направления - поддържане на тесен спред и разходите за закупуване/ продаване на обем, т.е. ликвидността към всеки Bid и Ask (поръчка за „купува" и „продава"). Спредът от своя страна, е функция на ликвидността, която пък носи основния риск за посредника, котиращ по позицията, тъй като особено на ниско ликвиден пазар, с незначителна активност, в определен момент ще се окаже че маркет - мейкъра е единственият bidder (купувач) с наличности носещи съществени загуби", посочи Кирил Гарчев.

Според него източникът на печалба в маркет - мейкинга трябва да е спредът и поддържане на спекулативна позиция, а не от такси заплащани от компанията.

„Като съпоставим тези условия със законовата рамка, ликвидността и активността в България, е очевидно, че рисковете от този вид услуга далеч надхвърлят потенциалните ползи, поне при условия, подобни на настоящите", смята експертът. „Съмнявам се, че посредниците са склонни да котират по bid-ask и да правят пазар за компании на БФБ, поне не в мащаби, които да променят забележимо разходите за търговия. Що се отнася до ниско ликвидните компании, някои биха могли да се спасят и да останат на борсата посредством договор с маркет - мейкър, но това вероятно ще бъде и целият ефект - ликвидността по-скоро е резултат на интереса към тях, а не причина за липсата на такъв", каза в заключение той.

Според Марин Костурски маркет - мейкингът не е популярен у нас главно поради две причини - на първо място поради същността на родния капиталов пазар и на второ, поради разразилата се ликвидна криза в световен мащаб. „Няма как да си маркет - мейкър при положение, че осигуряването на ликвидност води до доста сериозни рискове за инвестиционния посредник, които в сегашната ситуация не са за пренебрегване", посочи той.

„Дали компаниите имат нужда от маркет - мейкър е спорен въпрос. На развитите капиталови пазари има маркет - мейкъри по-всички ликвидни позиции, но там оборотите са огромни в сравнение с нас и спредовете са доста събрани", коментира Марин Костурски.

Той смята, че трябва да се даде отговор на въпроса дали реално се повишава ликвидността при подобна функция или просто се появяват възможности за някои продавачи и купувачи за реализиране на печалби при слаболиквиден пазар. „Административното налагане на ролята маркет - мейкър, според мен, не е лошо решение, но дали засегнатите компании ще преценят, че могат да плащат за услугата само времето ще покаже.

Той допълни, че повечето инвестиционни посредници биха станали маркет - мейкъри, но това не значи че биха го направили на всяка цена. „Рискът за момента е много голям, особено при слаболиквидните дружества със огромен фрий-флоут и голям брой миноритарни акционери", заключи експертът.

От своя страна, Преслав Китипов смята, че компании, които биха сключили договор с маркет - мейкър проформа, рано и или късно, по естествен път, ще отпаднат от полезрението на инвестиционната общност. „Тези обаче, които биха искали в определен момент да се възползват максимално от своя публичен статут, за да могат да капитализират своето предприятие, ще бъдат предпочитани клиенти", каза той.

Той сподели мнението, че заложените в правилника на БФБ изисквания и ограничения са достатъчно либерални, но за съжаление това не е достатъчно, а борсата сама по себе си не може да повлияе на определени компоненти.

„Например, ефективното опериране на маркет - мейкъра е свързано с практическата възможност за заемане на ценни книжа и отварянето на къси позиции. В противен случай, възниква обективната необходимост от поддържане на отворена позиция, което води до по-висок риск. От тук и рисковата премия при определяне на цената на услугата е логично по-висока", посочи Преслав Китипов.

Материалът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение! Банката и нейни клиенти притежават акции от цитирана компания!