След падането на комунизма през 1989 г. западната култура навлезе в нашия живот, донякъде търсена, донякъде-не. Порядките и правилата на капиталистическото общество се пренесоха у нас, за съжаление без особен подбор. И вследствие на това, в България бяха внесени, естествено, най-комерсиалните и насочени към печалба елементи на капиталистическото общество.

Свободният пазар - Толкова дълго възхваляваният свободен пазар, който сам се регулирал показа, че всъщност не може без регулация. Някои се опитват да наложат мнението, че механизмът на свободния пазар се е провалил, но аз бих казал, че поради намесата на хората (политици, корпорации и потребители дори) се получава изкривяване, като напълно свободният пазар е недостижим. Явно е вече за всички, че без известна регулация не може, иначе циклите в икономиката стават твърде крайни. В България през последните години видяхме как икономиката бе напълно на автопилот, не се направиха опити да бъдат охладени отрасли като строителство и банки, което сега носи своите негативи.

Живот на кредит - През последните няколко години у нас се наблюдаваше бум на кредитирането. Хората харчеха повече пари, отколкото печелеха и вследствие на това задлъжняха на банките и останалите кредитни институции. По време на еуфорията правилата за раздаване на кредити бяха доста разхлабени и рядко се оказваха такива. Сега разбира се, това се отразява значимо върху нарастване на лошите кредити. Тук отново може да направим връзка с гореспоменатото - липсата на регулация и съблюдаването й от съответните органи си оказа своята дума.

Интересите на бизнеса водят политиката - Ако някой живее с илюзията, че политиците се грижат за интересите на гражданите преди тези на големите компании, спонсориращи партиите им, дълбоко се заблуждава. Това е корупционна практика, която е легализирана на запад със закони за лобизма. При нас, разбира се, тя може би се наблюдава в доста крайни варианти, но не сме изключение.

Живеем, за да харчим - Потребителската култура на западното общество ни връхлетя със всичка сила. Ние станахме консуматори, обикалящи по моловете и магазините. Потреблението мина на първо място пред създаването на блага. Потребяваме повече от колкото създаваме, което се финансираше от кредитирането. По този начин системата обвързва индивида по така, че той няма кой знае какъв избор в живота си и трябва да работи за да плаща, и плаща...

Псевдо защита на потребителя - Големите фирми залагат множество капани на потребителите, които веднъж хванати в тях, трябва да плащат дълго за това. Съществуват органи и асоциации за защита на потребителите, но доколко успешна е дейността им е спорен въпрос (дори и на запад). Все пак, един човек или малка група от хора трудно могат да преборят армията от консултанти и юристи на големите корпорации, дори и да имат желание да го направят. Тук отново идва ролята на държавата и регулацията, но ако погледнем трета точка горе, разбираме защо тя не работи.

Деградация на обществото - Тук най-вече може да сложим образованието. Свидетели сме как през последните години у нас има значителен спад на качеството на образованието по една или друга причина. Новото поколение излиза с доста по-ниска обща култура и знания. Защо се прави това? Тук ще бъда обвинен от колегите в конспиративни теории, разбира се, но както беше казал един политик навремето, едно общество се управлява много по-лесно когато е бедно, уплашено и необразовано. Изводите оставям за вас.