На 5 юли народът даде своя глас, а резултатите ясно показаха, че хората искат промяна. За пореден път на новата власт се възлагат големи надежди и се очаква тя да преведе страната през икономическата криза, да се справи с корупцията и още редица неща, с които досегашните управляващи явно не успяха да се преборят.

Докато се случват всичките тези неща обаче, всички ние бихме искали да виждаме в парламента малко по-различно поведение от страна на законотворците в ежедневната им работа. Това може би е трудно изпълнимо, защото доста от новоизбраните депутати са от години там и вероятно вече не са способни на подобна промяна.

На първо място е недопустимо пленарната зала в повечето дни да изглежда като мач от футболното ни първенство, а именно полупразна или направо празна. Обикновените хора, които ходят на работа всеки ден, знаят, че самоотлъчката за повече от един ден може да ги остави безработни и не е нещо, което работодателите биха толерирали. Народът в случая се явява работодател на народните представители и със сигурност хората не одобряват подобна „посещаемост" в парламента, но за съжаление не могат да упражнят правомощията, които един работодател има.

Данните показват, че близо 60% от законите в 40-то Народно събрание са приети без кворум, а подобно „постижение" говори само по себе си.

Малкото депутати, които посещават заседанията на парламента, пък имат навика активно да преглеждат пресата в работното си време. Ако погледнем отново към частния сектор, трудно някой работодател би плащал заплата за подобна трудова дейност, освен ако задълженията на съответния служител не са да прави клипинг на печата.

Доста пъти се е случвало една или друга парламентарна група пък да се обиди на някой или за нещо и просто да напусне съответното заседание или гласуване, което хиляди работещи хора вероятно искат да направят всеки ден, но няма как да стане.

Когато човек е ядосан и изнервен, освен да напусне може, и да пристъпи към саморазправа или употреба на нецензурни думи. И това го имаше в настоящия парламент и всички видяхме грозната сцена между Георги Георгиев и Олимпи Кътев, в която независимият депутат леко загря врата на представителя на НДСВ, който по негови думи го псувал на майка. Подобни и доста по-тежки случаи на саморазправа е имало в доста парламенти по света, но за да се оправдае европейското развитие на България, би било по-добре до да не се стига до такива сценки.

Гласуването с чужди карти е още една от запазените марки на парламента, а някои депутати дори са на професионално ниво в тази област. В това няма нищо лошо, но по този начин и на нас ни се приисква понякога да отсъстваме от работа, а колегите да ни покрият все едно сме там. Няма как да стане, нали?

В 40-тото Народно събрание опозицията внесе цели седем вота на недоверие, които не минаха, и управляващите довършиха мандата си. Ясно е, че опозицията демонстрира активност, но да се внасят вотове на недоверие само за спорта едва ли има много смисъл. Едно от малкото положителни неща при тези процедури обаче е, че посещаемостта в пленарната зала скача до неузнаваемост.

Дългите ваканции, които депутати си гласуват, също не правят добро впечатление на работещите хора и последният пример са 10-те почивни дни, с които законотворците се възнаградиха по Великден.

Някои фрапиращи разходи през изтеклия мандат като билет за командировка до Южна Корея на стойност близо 17 000 лв. също не правят добро впечатление на обикновените данъкоплатци, които най-малкото очакват парите им да се използват рационално.

Иначе да пожелаем успех на новото управление и да се надяваме след четири години, или не дай Боже по-рано, няма отново да говорим за същите неща.