„Преките чуждестранни инвестиции в страната са на своя санитарен минимум, а през месец март 2010 размерът им дори бе с отрицателен знак, т.е. налице бе изтичане на ПЧИ. Това, което се случва в българската икономика, се случи година по-рано в Естония, Латвия и Литва - на ход е процес по разчистването на макроикономическите дисбаланси...", се казва в макроикономически анализ на Петър Пешев, сертифициран инвестиционен консултант и брокер в Бул Тренд Брокеридж.

ПЧИ запазват низходящия си тренд

Преките чуждестранни инвестиции в страната са на своя санитарен минимум, а през месец март 2010 размерът им дори бе с отрицателен знак, т.е. налице бе изтичане на ПЧИ. Темата започна да се преекспонира от редица анализатори и да се експлоатира в преследване на лични интереси от политиците. Картини с черни окраски се начертаха, а реалността, както винаги, е малко по-различна. Това, което се случва в българската икономика се случи година по-рано в Естония, Латвия и Литва, става въпрос за процес по разчистването на макроикономическите дисбаланси, натрупани по време на икономическия бум. Разбира се, че намаляването на входящите капиталови потоци в страната е притеснително, но това е глобална тенденция на преосмисляне на перспективите и засаждане на новите зрънца на икономическият растеж.

По време на икономическия бум редица нови компании навлязоха в страната, било то под формата на придобивания или под формата на инвестиции на „зелено". Започна процес по обновяване на производствените мощности и увеличаване на производствените капацитетите, това естествено ставаше или чрез дялово финансиране или чрез дългово, като дълговото финансиране преобладаваше. Дългият период на скокообразен ръст във входящите капиталови потоци, в частност ПЧИ доведе до формирането на неустойчиво голяма външна задлъжнялост, като разчистването на този дисбаланс е в ход. Изтичането на капитал от страната се дължи най-вече на намалението на банковите задължения, т.е. местните поделения връщат пари на банките-майки, които им бяха предоставени главно през периода 2005-2008.

Този отлив на привлечени от централите средства е компенсиран от местните депозанти. Депозитите на домакинствата нарастват всеки следващ месец, като през април размерът им надмина рекордните 26 млрд. лева, затова и банките си позволяват да върнат част от привлеченият ресурс от централите си. Съвсем нормално е в период на глобална икономическа несигурност чуждестранните инвестиции да се понижават. Това е глобална тенденция. Сливанията и придобиванията са депресирани, а дъщерните дружества връщат заеми към компаниите-майки, разпределят дивиденти, като основни реципиенти отново са чуждестранните мажоритарни собственици.

Текуща и капиталова + финансова сметки (макроикономически дисбаланси)

През последните две години излишъкът по финансовата и капиталовата сметка покриваше напълно дефицита по текущата сметка, с малки изключения.

Входящите капиталови потоци предизвикваха след себе си внос на инвестиционни и потребителски стоки, които натовариха дефицита по текущата сметка. Дефицитът по текущата сметка през 2007 и 2008 година надмина впечатляващите 20 процента от БВП.

През следващата 2009 година притокът на свеж капитал рязко се понижи, което доведе и до спад във вноса. Ако българската икономика върви с известно изоставане спрямо страните от Прибалтика, то най-вероятно през 2010 година ще станем свидетели на положително салдо по текущата сметка и отрицателно по-капиталовата, т.е. до отлив на финансов капитал от страната, което ще бъде компенсирано от нарастващ износ и понижаващ се внос. Банковият външен дълг намалява, което най-вероятно означава, че местните поделения връщат част от заемите си към банките-майки.

Преките чуждестранни инвестиции в банковия сектор бяха основен фактор за индуцирането на толкова висок икономически ръст. Кредитите са най-големият източник за външно финансиране на българските икономически агенти. С навлизането на чуждестранния капитал в собствеността на търговските банки се подобри тяхната ефективност, а кредитирането нарастваше скокообразно като по-редица показатели от 2007 и 2008 година, икономиката на България дори сигнализираше прегряваше.

Високият кредитен ръст създаде илюзорно чувство за богатство у икономическите агенти и бързо доближаване до стандарта на живот със западноевропейските стандарти, чувство, поддържането на което се нуждаеше от все повече кредити, финансиране от евтиния и леснодостъпен ресурс на банките майки.

Поведението на банките е доказано проциклично. През 2008 година световната криза вече бе обхванала развитите страни, а централите насочиха огромни средства към местните банкови поделения. С 68 процента се повишава банковия външен дълг от края на януари до края на ноември 2008 година, когато достига и до рекордните 9.6 млрд. евро. След ноември 2008 трендът за банковия външен дълг е низходящ, т.е. налице е изтичане на капитал от страната.

Валутните резерви - стожер на стабилността на валутния борд

Международните валутни резерви са гарант за стабилността на паричния съвет, всяко тяхно понижение се следи изкъсо от международните анализатори, инвеститори и управляващите в страната. Съотношението между международните резерви на БНБ и паричния агрегат М1 продължава възходящия си ръст, от 2005 година досега. Международните резерви на БНБ покриват близо 50 процента от паричното предлагане, измерено чрез агрегата М2. Тенденцията на спад в абсолютната сума на резервите все още не буди притеснение, а съотношенията между резервите и паричните агрегати поставят България във водеща позиция за страните със валутен борд в Европа, в частност спрямо тези от Прибалтика.

Изтича капитал от България! - този филм вече са го прожектирали в Прибалтика

Българската икономика е изправена пред сходни за прибалтийските републики проблеми, макар Естония, Латвия и Литва да изпреварват в развитието си България. И трите страни се радваха на много висок икономически растеж до избухването на кризата, и трите страни трупаха външна задлъжнялост, като търговското салдо бе традиционно отрицателно и бе покривано с ПЧИ и други входящи капиталови потоци.

Регионът на Централна, Източна и Югоизточна Европа бе спряган като основен източник на растеж за европейската и глобалната икономика. Страните от Прибалтика бяха нарочени за новите икономически тигри. Те привлякох огромни за икономическите си размер чуждестранни инвестиции. Финансовата система, в лицето най-вече на банковата система първа започна да се доближава до стандартите установени от западните страни и има основен принос за икономическото обновяване на Естония, Латвия и Литва, но има и немалка заслуга за формирането на значителни макроикономически рискове, които „благодарение" на глобалната финансова криза и последващата я рецесия се материализираха.

Стопанствата на Естония, Латвия и Литва конвергираха с високи темпове към средноевропейските показатели за степен на развитие и благосъстояние. Това важи в пълна степен и за разходите за труд, като за периода 2000-2007 средномесечното възнаграждения в Естония е нараснало със 134.5 процента до 1006 евро, в Латвия с 99 процента до 683 евро, а в Литва със 100.4 процента до 785.5 евро. Това силно поскъпване на възнагражденията за труд и изстрелването на цената на недвижимите имоти доведе до загуба на конкурентоспособност на страните от Прибалтика. Ако не бе избухнала финансовата криза, вероятно икономиките на трите страни щяха да натрупат още по-големи рискове, материализирането на които в един по-късен етап щеше да доведе до много по-големи последствия, макар и сегашната им икономическа ситуация да буди сериозни притеснения.

През 2009 година именно трите балтийски републики са най-пострадалите от световната икономическа рецесия, като БВП на Естония се е свил (в реално изражение ) с 14.1 процента, на Латвия - с 18 процента и на Литва - с 14.8 процента. Отливът на капитали, спадът в строителната активност (строителният сектор е основен и за трите страни) доведоха до толкова силното понижение в националния продукт през 2009 година. Икономическата и институционалната инфраструктура в Естония, Латвия и Литва не бе достатъчно добре подготвена да абсорбира ефективно входящите капиталови потоци, много от които „изтекоха" под формата на внос на скъпи и луксозни стоки, респ. натовариха текущата сметка, а други доведоха до формирането на ценови балони.

През 2006 и 2007 година дефицитът по текущата сметка и в трите страни е с рекордни стойности. От 2008 година е в ход рязко понижаване на отрицателното салдо по текущата сметка, а от 2009 година е налице обръщане на тенденцията, като за първи път през последните 10 години Естония, Латвия и Литва отчитат положителен баланс по текущата сметка, за сметка на отрицателно салдо по капиталовата и финансовата сметка. Това, което се случи през 2009 в Естония, Латвия и Литва, във външноикономически аспект, до голяма степен ще се случи и в България, а именно, компаниите в страната ще връщат заемите си към чуждестранните си кредитори и ще разпределят печалби, големият реципиент, на които ще са отново мажоритарните им чуждестранни собственици. Икономическият спад и отливът на капитал от страните депресираха вноса, за сметка на това износът става основният източник на валутни приходи в трите страни, именно на него се крепят паричните съвети.

* Този аналитичен материал е единствено с информационна цел и не представлява предложение за покупка или продажба на финансови инструменти. Използвана е само публично достъпна информация, за която не гарантираме, че е точна и надеждна. Цените на финансовите инструменти разгледани в анализа подлежат на изменения. ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД, както и свързаните с него лица е възможно да притежават или търгуват с разгледаните финансови инструменти.