България не смята да дава каквито и да било пари за подсилване на програмите на Международния валутен фонд (МВФ), заяви на пресконференция вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, след като участва в конферентен разговор с министрите на финансите от страните на Еврогрупата.

По време на разговора са обсъждани последните промени в договора за европейския стабилизационен механизъм и увеличаването на ресурса за МВФ.

Дянков посочи, че една от причините България да не иска да даде средства за МВФ е, че той "не е изиграл добра роля за преодоляване на финансовата криза". Втората причина е, че не е редно финансово дисциплинирани страни като България да подпомагат финансово недисциплинирани, каза Дянков.

Решението, взето още преди месец в Брюксел, предвижда програмите на МВФ да бъдат подсилени със 150 млрд. евро, които да бъдат събрани от страните от еврозоната по квотен принцип.

За страните извън еврозоната присъединяването е доброволно. Пет държави, които не са нейни членки, са казали, че ще участват във финансирането на фонда - Чехия, Полша, Дания, Швеция и Великобритания, обясни още финансовият министър. Великобритания е заявила, че ще подпомогне МВФ не по линия на еврозоната, а по линия на Г-20.

Общата допълнителна помощ ще възлезе на малко над 200 млрд. евро, посочи Симеон Дянков. Аз изразих нашата категорична позиция, че България няма да участва по никакъв начин в подпомагането на МВФ, заяви той.

По време на конферентния разговор с останалите финансови министри от еврогрупата вицепремиерът Дянков е обсъдил и договора за Европейския стабилизационен механизъм. Той предвижда до 500 млрд. евро за подпомагане на държавите и ще влезе в сила от 1 юли 2012 г. Участието на частния сектор се предвижда по изключение (най-вече в случая с Гърция), поясни Дянков. С квалифицирано мнозинство от 85 процента от страните в еврозоната ще могат да вземат решение да бъде подпомогната държава чрез този механизъм. Като страна извън еврозоната България не участва в този механизъм.

Позицията на Германия е помощта от този механизъм да се обвърже с подписването на пакт за финансова стабилност, аналогичен на този, който българското правителство вече прие със Закона за устройството на държавния бюджет, коментира Дянков. Докато европейският пакт предвижда държавен дефицит до 3 на сто от БВП и до 60 процента държавен дълг от БВП, то българският финансов пакт определя до два процента дефицит и до 40 процента от БВП лимит на бюджетните разходи. Третата точка от българския пакт за финансова стабилност трябва да залегне с промени в Конституцията, така че промяна в данъчните закони да може да се извършва само с квалифицирано мнозинство от парламента.

В отговор на въпрос дали не е необходимо и в българския финансов пакт да залегне изискване за лимит на държавния дълг, Дянков каза, че е възможно такова предложение да бъде внесено между двете четения на предложението за промяна в Конституцията. Българското условие обаче ще е още по-строго и ще предвижда до 40 процента лимит на държавния дълг от БВП, каза Дянков.