Паметници на глупостта и мегаломанията са осеяли цялата страна. Милиони левове са хвърлени в неизползваеми сгради, зали, болници, антипаркинг колчета, рампи, десетки безсмислени съоръжения, показа проверка на кореспондентите на “Труд”.

Един от най-фрапиращите случаи е с новата сграда на митницата в Гюешево, която от 13 години е обзаведена дори с вилици и лъжици, но никога не е работила. Същата е и съдбата на отличения със строителен “Оскар” театър в Смолян. При повечето сгради проблемът е, че от години се рушат, а сега няма пари за ремонт и те ще останат да “красят” градовете още десетилетия.

Случвало ли ви се е да си купите скъпи обувки, но после да не ви харесат и никога да не ги обуете? Никак не сте доволни от ситуацията, но се опитвате да я преглътнете.

Представете си сега същото, но в много по-голям мащаб. Вашият кмет или държавата инвестира в нещо много скъпо, което после въобще не се използва. Разликата е, че това става с вашите, нашите пари. Ние обаче някак си сме склонни да подминем и туй прахосничество. Никой не си задава въпроса какво можеше да се направи със спестените пари и наистина ли сме бедни или управниците ни не умеят да харчат правилно публичните средства?

Костов ни завеща празна митница

Един от най-ярките примери е българо-македонската митница до жп гарата в Гюешево, напълно завършена през 1999 г., която стои затворена от 12-13 години, предаде кореспондентът ни Кирил Фалин.

Луксозният комплекс е с разгъната площ 1634 кв. м. Проектиран и ускорено изграден по времето на Иван Костов. Струва към 600 хил. лв., осигурени по програма ФАР. Закупено са и модерно оборудване, мебелировка за около 30 хил. лв. “Барчето е напълно готово, дори чашите, вилиците и лъжиците са подредени. Кафе-машините са доставени, вазите за цветята са по бюрата, няма ги само митничарите. И няма да има митничари - тази сграда ще си остане така, напълно излишна, само да показва колко се разбираме с македонците”, коментират хапливо в Гюешево.

“Това бяха напълно излишно похарчени пари. С тези средства можеше да се прокара железният път до границата с Македония (1.5 километра - бел. ред.)”, категоричен е началникът на жп секцията в Кюстендил Кирил Кирилов.

Митничарите в Гюешево трябваше да контролират трафика по жп линията София - Кюстендил - Скопие. Тя обаче не се строи вече 20 години. До 2002 г. трябваше да бъде завършен т.нар. ЛОТ-1: първият етап от бъдещата международна гара Гюешево и трасето да стигне до тунела ”Деве баир” под българо-македонската граница. Около 550 м от тунела са прокопани преди повече от 60 години от италиански инженери и жп строители. И дотам.

195 000 лева за рентгенови снимки на улици

Близо 195 000 лв. хвърли община Пловдив по време на управлението на предишния кмет Славчо Атанасов (ВМРО-ГЕРБ) за обследване на 109 км вътрешноквартални улици с модерна френска техника, подобна на рентгенов апарат, предава кореспондентът ни Николай Спасов. Данните бяха нужни за изготвяне на финансовия анализ при тегленето на заема от 30 млн. лв. от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за ремонт на близо 300 вътрешноквартални улички. Близо 2 години екипът на Славчо Атанасов и 5 общински дирекции подготвяха нужната документация за заема от ЕБВР, но тегленето му бе стопирано през 2010 г. от финансовия министър Симеон Дянков. Така 195 000 лв., дадени от община Пловдив, се оказаха хвърлени на вятъра.

Пак Атанасов похарчи 43 хил. лв. за електронни бариери, които бяха монтирани на входовете на Голяма община на площад "Стефан Стамболов" 1. Те бяха махнати от новия кмет Иван Тотев (ГЕРБ).

С втората по големина зала в страната се перчи Родопският драматичен театър в Смолян, предава кореспондентката ни Петя Гайдарова. Сега зданието се води само сцена на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив.

Празен театър

И ако залите все пак се ползват, то останалите 2/3 от сградата са полупразни в последните години.

За културтрегерите на Смолян е кощунство капацитетът на сградата да не се използва пълноценно, още повече че е строена като театрална - с репетиционни, въртяща се сцена и всички екстри. Тя е призната за паметник на културата, като проектът й е спечелил международно признание, наричана е "каменното цвете". Авторът на проекта проф. Стефан Попов печели с нея през 1985 г. американския “Оскар” за архитектурен проект на сгради на културата. Историята на смолянски театър е паметна и с факта, че на него е поставен първият български стъклопакет през 1983 г.

На столичани колчетата са им в повече

“Замръзнали” асансьори за инвалиди, подлези в окаяно състояние и стоп-колчета, които не работят, са само част от ненужните инвестиции, които Столичната община направи през последните години. Стотици хиляди левове бяха пръснати за изграждането на съоръжения, които реално не се използват по предназначение. А понякога дори повече пречеха, отколкото помагаха.

Колчетата по “Графа” не работят

Колчетата бариери, монтирани на централната столична улица “Граф Игнатиев”, не оцеляха дълго. Автоматичните прегради бяха монтирани през 2007 г., за да спират движението на автомобилите, минаващи по трамвайните релси. Вместо това те често блокираха, особено след дъжд, и предизвикваха катастрофи и закъснения на трамваите. Преградите бяха снабдени със специални датчици и автоматично се прибираха в земята при преминаването на трамваите. Само колите на пожарната и “Бърза помощ” имаха дистанционни, с които регулираха работата на бариерите. Заради непрекъснатата им експлоатация (през 3-4 минути), те непрекъснато се повреждаха. Само през 2008 г. 18 коли са се ударили в преградите. Много от шофьорите надхитряха системата, като се “залепяха” плътно след някой трамвай и необезпокоявано преминаваха по улицата.

Неефективните бариери струваха на общината над 73 хил. лв., платени на доставчика - италианската “Ти Ай Еф Електроника”.

След като доказаха своята неефективност, колчетата бяха демонтирани.

Асансьори (за) инвалиди

Голяма част от асансьорите за столичните инвалиди също се оказаха с трайни увреждания.

Повечето почти никога не са работили.

За съоръженията на “Орлов мост” например бяха платени около 250 хил. лв. по проект “Красива България”. Твърде рядко са изправни.

Друг неработещ асансьор е този на Централната гара в София. Вместо да е в помощ на инвалиди, трудноподвижни възрастни и майки с колички, той е заключен. Причината - нямало кой да го стопанисва и да плаща сметките за ток. Освен това самото място на съоръженията беше трудно достъпно за хора с проблеми при придвижването.

Така се оказа, че асансьори също са се превърнали в паметници на управленското безсилие.

Подлези свърталища на кучета

Голяма част от подлезите в столицата не изпълнват своето предназначение. Вместо през тях столичани и гостите на София да преминават спокойно и далече от трафика, съоръженията отдавнапредставляват свърталища за кучета, бездомници и наркомани.

Подлезите са неосветени, затрупани в боклуци и с недостъпна за инвалиди среда, което ги прави неизползваеми за голяма част от софиянци. На практика хората предпочитат да пресичат пътното платно, вместо да минават през неподдържаните тунели с риск за вещите и дори за живота си.

Оказва се, че всеки пети подлез в София е в окаяно и занемарено състояние, а ремонтът му струва между 30 и 40 хил. лв.

Огромна зала се руши в Благоевград

Огромна зала в центъра на Благоевград, строена за церемонии и семинари, вече десета година стои залостена. Много скъпата зала “22 септември” е залепена до кметството и има топла връзка с него.

Преди в нея се посрещаха делегации, провеждаха се тържества. За последно огромните фоайета се ползваха за базари, от които общината прибираше по някой лев наем за издръжката на залата.

Поддръжката на помещенията обаче се оказа скъпа и кметството ги затвори. Заваляха оферти от частни фирми, които имаха желание да купят или наемат залата, но нито едно предложение не беше прието. Новият кмет Атанас Камбитов (ГЕРБ) заяви амбиции да отвори “мавзолея” и да го направи действащ. Оказа се, че заради дългогодишната липса на поддръжка помещенията са в окаяно състояние и се нуждаят от много скъп ремонт, а пари няма.

Автогарата в Сливен - пари на вятъра

Сливенци и гостите на града попадат в абсурден капан, ако решат да пътуват от новата автогара. Хората са принудени да чакат на открито и в дъжд, и в сняг, и при 40-градусови жеги. Не че няма сенници - има, но те са захвърлени в градинката на автогарата. Години наред 15-те масивни “чадъра” от метал и стъкло са оставени на произвола на стихиите.

Новата автогара излезе “златна” - строежът й струваше 1,5 млн. лв. При първия по-силен вятър обаче козирките се пречупиха като сламки и по чудо се размина без жертви. Съоръженията бяха захвърлени край автогарата, вместо да бъдат ремонтирани.

Ако общината иска да ги сложи отново, това ще й струва още 500 000 лв.

Мегаклиника не се използва

Дворът на болницата “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново наподобява джунгла. Сред тресавището стърчи недостроената сграда на хирургическия блок.

Градежът е започнат преди повече от 30 години и до днес не е завършен, но в бетона са потънали стотици хиляди левове.

В момента лечебното заведение харчи 300 000 лв. годишно за медицински и транспортни дейности, тъй като двете му бази са отдалечени на 3 км една от друга. А изоставената сграда е в двора.

От години се търсят варианти за мастодонта, но така или иначе в момента той върши работа само на бездомниците.

240 000 лева за ненужни платформи

Нито един инвалид не е използвал досега специалните платформи в сградата на областната администрация в Русе. За монтираните съоръжения преди четири години бившият министър на държавната администрация Николай Василев плати 242 000 лв. от републиканския бюджет.

Макар и да демонстрират грижа към трудноподвижните хора, платформите се оказаха излишен лукс. На метри от тях има асансьори, които са пригодени за инвалиди, а отделно губернаторът посреща хората с увреждания още на входа.

“Грешни” пари са налети и в неработещите асансьори за инвалиди и майки с деца в подлеза на централната жп гара в Русе. Малко след откриването на ремонтираната сграда преди 4 години те бяха спрени.

Влагата и течовете в тунела крият опасност от аварии. Оказва се, че лифтовете нямат допълнителни охладители и при ниски или високи температури спират. Така ги е поръчала фирмата изпълнител “Никстрой 2001”, прибрала 1.3 млн. лв. за ремонта на потъващата гара.

Обектът е предаден с гаранция за качество, но строителят отказва довършителни ремонти и спорът му с БДЖ ще се решава в съда. Разследването на ДАНС по сигнал на областната управа продължава.