Ще са необходими поне още три години преди темповете на икономически растеж да достигнат между 4 и 4.5% годишно. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, по време на конференцията Next Year’s Business Plan. Според него именно такъв е дългосрочният потенциал за растеж на икономиката.

Растежът на БВП ще се ускори до 1.7% през 2013 г. спрямо очакван ръст от 0.7% през тази година, сочат прогнозите на УниКредит Булбанк. Главният икономист на банката е убеден, че процесът на възстановяване ще продължи да набира скорост през 2013 г.

За разлика от последните три години, когато основно износът подкрепяше възстановяването на икономиката, то в момента домакинствата се превърнаха в сектора с основен принос.

„Домакинствата, които отлагаха покупки през последните четири години, започват да увеличават потребителските си разходи“, каза Кристофор Павлов. Според анализите лошите кредити на домакинствата вече достигнаха най-високата си точка. В същото време стабилизирането на цените на жилищата се очаква да доведе до ръст на кредитирането.

Кристофор Павлов обясни, че възстановяването на заетостта ще изисква повече време, вероятно допълнителни още две, три или дори повече години. Той изрази опасения, че остават нерешени дълбоко вкоренени проблеми, като младежката безработица, безработицата след хората на възраст над 54 години и високия дял на трайно обезкуражените.

Индивидуалното потребление през 2013 г. ще се повиши с малко под 3%. Това ще добави 2 процентни пункта към растежа на БВП. Затова ще помогне и увеличението на минималната работна заплата и пенсиите.

В сравнение с домакинствата, корпоративният сектор се възстановява по-бавно. Основната причина за това са неустойчиво високите нива на дълг в някои сектори на икономиката в годините на най-голям икономически растеж.

От началото на кризата капиталовите разходи на частните компании намаляха близо наполовина спрямо пиковите стойности, наблюдавани по време на бума. В същото време немалка част от съществуващия производствен капитал излезе от употреба поради морално и физическо изхабяване на съществуващите машини, съоръжения, сгради и оборудване.

„Това подкопава производствения капацитет и в крайна сметка, въпреки спада в търсенето, е логично в някакъв момент да доведе до недостиг на производствени мощности“, каза още Кристофор Павлов. Според него, макар и бавно, частният сектор ще започне да увеличава капиталовите си разходи в определени сектори.

Така, след спад в три последователни години от началото на кризата и след все по-ясните признаци за стабилизиране в хода на текущата година, бруто образуването на основен капитал, се очаква да нарасне в реално изражение с около 3% през 2013 г., добавяйки около 0.6 процентни пункта към икономическия растеж. Важен принос за това ще има и продължаващото подобряване на усвояването на средствата от Европейския съюз.

По отношение на дълговата криза в Европа се наблюдава процес на преместване на фокуса от Гърция към други страни от еврозоната. Това намалява напрежението на финансовите пазари, а апетитът за поемане на риск към всички страни на Балканите нараства. И в резултат в региона се наблюдава увеличаване на входящите капиталови потоци.

Капиталовите потоци, насочвани през банковия сектор, се очаква да преобърнат посоката си в края на 2013 г., след като бяха отрицателни през последните близо четири години. Според икономическия екип на УниКредит Булбанк, през следващата година достъпът до нови кредити ще бъде по-лесен, а натоварените с дълг компании ще предоговарят по-лесно задълженията си.