Ситуацията с производството на плодове и зеленчуци у нас е тревожна. От 1.5 млн. дка с трайни насаждения - череши, вишни, ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи и пр. преди 20 г., в момента има не повече от 140-150 хил. дка, заяви Цветан Цеков, член на УС на асоциацията на земеделските производители.

Според агростатистиката на земеделското министерство площите са доста повече, но от бранша твърдят, че това не е вярно. Имало регистрирани насаждения, които обаче не плододават, но си стоят в информационните масиви като градини.

Само за ябълките сривът е от 400-450 хил. дка преди 1989 г. на 20-25 хил. дка сега. 12-13 пъти е намаляло производството на плодове и зеленчуци в последните десетилетия, твърди Цеков пред вестник "24 часа". Предприсъединителната програма САПАРД и мярка 121 на програмата за развитие на селските райони довели до леко оживяване, но истинско съживяване нямало.

Липсата на диалог с истинските производители е проблем при субсидирането у нас, твърдят от бранша. Самите условия, които били наложени, не отговаряли на възможностите на българските фермери.

Още при приемането на правилата управляващите тогава били предупредени, че много от схемите за подпомагане - например за организации на производителите, няма да се реализират заради неизпълними критерии. Заради липсата на диалог с истинските производители се късала връзката и се получавало невъзможно стиковането между бранш, чиновниците в България и хората, които пишат програмите в Брюксел.

От миналата година за първи път има и програма за подпомагане на качествените плодове и зеленчуци. До момента обаче от нея няма абсолютно никакъв ефект, твърди Цветан Цеков. Според него това е поредното източване и тези 15 млн. лв. няма да стигнат за сектора. Например, последното лято било убийствено и сушата довела до ниски добиви с ниско качество на продукцията.

"И в райони, за които знам, че продукцията е абсолютно компрометирана, има производители, които са регистрирали за субсидии стотици тонове. Има колаборация между производители и проверяващи, които издават сертификатите, и в един момент се надуват някакви цифри. Така хора, които никога не са произвеждали и нямат капацитет за тези количества, техните градини изведнъж стават много качествени и продуктивни.

Нещата не са изпипани и има силен субективен фактор", обясни Цеков. Така средствата щели да отидат в ръце, които не ги заслужават. А и самата сума от 15 млн. лв. била смешна за един цял сектор. Едно кръстовище струвало 10-12 млн. лв.

"Това са суми, които е по-добре да не се вкарват - ще потънат в ямата. Те, първо, няма да отидат по предназначение и, второ, не са достатъчни като сума", е становището на асоциацията на земеделските производители. Според браншовиците, подпомагането в сектора трябва да е поне 350-400 лв. на декар.

Това правело обща сума за плодове и зеленчуци от минимум 100 млн. лв. Но земеделците твърдят, че тези пари много лесно ще се върнат под формата на ДДС, социални осигуровки, заплати и спирането на износа на капитал заради покупката на вносни продукти.

Салдото в земеделието е на плюс само от зърнопроизводството, всички останали сектори са на минус. 90-95% от оперативните програми отивали към отглеждането на зърнени култури.

А едно трайно насаждение, освен че трябва да се създаде, то трябва и да се изведе до плододаване, което отнема 5-6 г., обясняват браншовиците. През цялото това време се инвестират много пари, издръжката е скъпа и когато няма адекватно подпомагане от държавата, нямало как да се случат нещата.

В момента най-конвертируемият български плод са черешите, изнасят се за Германия и Италия, показват данните. Когато има добри реколти от кайсии и праскови, малки партиди също отиват за експорт. В последните години имало и пробив с износ на ябълки, но най-вече на сертифицираните като биологични.

Иначе над 90% от продаваните плодове и зеленчуци на родния пазар са вносни. Българските плодове и зеленчуци трайно се настаняват в червената книга, смята Цветан Цеков.

При зеленчуците ситуацията била идентична. Там единствено развитие имало при оранжерийното отглеждане, докато полското производство тотално замирало. Дори и в разгара на сезона се усещал дефицит на български зеленчуци.

Данните на агростатистиката показват, че площите в последните години намаляват. През 2011 г. с пресни зеленчуци са били заети 27 227 дка, а през 2010 г. - 29 420 дка. Намалява и реколтата - от домати с 10%, от пипер - с 4 на сто, и от патладжани - с 36.5%. Спад има и при зрелия лук и картофите - съответно с 12.5 и 7.5 на сто.

2012 г. беше много тежка за сектор плодове и зеленчуци, спрямо предходната година се отчита намаление и на добивите, и на качеството, казват производителите. Първо имало измръзвания, а после и продължителна суша през лятото. По-големите стопанства, които са създали хубави насаждения, успявали някак да оцеляват, но за по-дребните било много трудно и мнозина се отказвали.

Голям проблем бил и че от съседните ни държави се внасяла стока с неконтролируемо качество. Липсата на национална стратегия и политика за сектора доведе до положението през последните 20 г. овощарството и зеленчукопроизводството да изпаднат в абсолютен колапс, твърдят браншовиците.

Нямало как да бъдем конкурентни на стопаните от Гърция, Македония, Полша и Италия. Там субсидиите били от порядъка на 10-15 пъти по-големи.

"Говорим за обща селскостопанска политика, която предполага общ пазар. А ние на него не сме равнопоставени по никакъв начин", обясни Цеков, който е най-големият производител на биологични плодове у нас. В другите европейски държави чрез различни системи на субсидиране получавали огромни суми.

Дори колегите от Полша продават продукцията си под себестойност, могат да си го позволят, защото субсидията покрива разликата, твърдят родните овощари.

В Гърция субсидиите стигали до 250 евро на декар и покривали 80-90% от разходите за продукцията. В Италия пък били обединени в няколко кооператива. Те получавали милиони евро помощи и така производителите се снабдявали безплатно с торове и препарати.