Водещите търговци на суровини в света са спечелили близо 250 млрд. долара през последното десетилетие, като отделни хора и фамилии, които контролират до голяма степен непубличния сектор, са големите печеливши от възхода на Китай и други развиващи се страни.

Печалбата на най-големите къщи за търговия със суровини от 2003 г. насам надхвърля общата печалба на водещи банки от Уолстрийт като Goldman Sachs, J.P. Morgan Chase и Morgan Stanley или тази на промишлен гигант като General Electric. Те са спечелили повече пари от Toyota, Volkswagen, Ford Motor, BMW и Renault взети заедно.

От Financial Times са прегледали хиляди страници корпоративна документация и непублични документи, за да изготвят първата подробна статистика за индустрията. Разкритията за рентабилността на търговците на суровини ще засили призивите за по-голяма прозрачност в индустрията, която, въпреки че е в основата на световната икономика, е малко разбрана и до голяма степен нерегулирана.

Прегледът хвърля светлина върху забележителния ръст на сектора, който започва през 2000 г., когато печалбата му е била едва 2.1 млрд. долара.

Секторът се възползва от суперцикъла при суровините, породен от индустриализацията на Китай и на други развиващи се страни. Суперцикълът повиши не само търгуваните обеми суровини, но и рентабилността на инвестициите на отделните групи в петролни полета, мини и земеделска земя.

Според FT обаче индустрията на търговията със суровини в момента е изправена и пред сериозни проблеми. Общият ръст на печалбата в сектора е спрял, а ключови показатели на рентабилността бележат спад на годишна база.

Двадесетте най-големи къщи за търговия с физически суровини са заработили 33.5 млрд. долара през миналата година, което е малко по-различно от нивата на печалба през последните пет години.

Индустрията, която включва търговски къщи като Glencore, Cargill, Vitol, Trafigura и Mitsubishi, е жизненоважна връзка между производителите и потребителите на суровини като петрол, мед и пшеница. Въпреки че част от тези компании са публични и обявяват финансовите си резултати, повечето от тях са непублични и в някои случаи никога не публикуват данни за рентабилността си.

Прегледаните документи, които включват уведомления до търговски регистри от Вирджинските острови до Сингапур и конфиденциални вътрешни съобщения до банкери, предполагат, че индустрията е изправена пред забавяне на фона на отслабването на ръста на световната икономика и на търговията със суровини. Нещо повече, пазарът на суровини е станал по-прозрачен, а конкуренцията се е повишила.

Забавянето в ръста на печалбите е забележително, въпреки че то е неравномерно за сектора. Докато някои трейдъри като Louis Dreyfus Commodities продължават да отчитат ръст на печалбата, други са изправени пред трудни времена. Нетната печалба на Vitol, която е най-големият търговец на петрол в света, пада до 1.05 млрд. долара през миналата година. Това е най-ниското й ниво от 2004 г. И е по-малко от половината от рекордните 2.28 млрд. долара печалба за 2009 г. Другите в сектора също не са защитени от подобен спад.

Възвращаемостта на собствения капитал на сектора пада. Някои трейдъри са имали възвращаемост от над 50-60% в средата на миналото десетилетие, но сега средната им доходност е 20-30%, въпреки че процентът все още е висок по всички бизнес стандарти.

"Конкуренцията на пазара на суровини става все по-голяма," казва Торбьорн Тьорнквист, главен изпълнителен директор на компанията за търговия с петрол Gunvor. "Индустрията вече няма да постига огромната възвращаемост на собствения капитал, на която се радваше в миналото."

Възвращаемостта на собствения капитал на Glencore пада до едва 9.7% през 2012 г. в сравнение с пиковите 61% през миналото десетилетие.

Въпреки забавянето на ръста на печалбите и спада във възвращаемостта на собствения капитал, индустрията продължава до голяма степен да е печеливша. Ръководителите на някои от водещите търговски къщи като Айвън Гласенберг (Glencore), Ричард Елман (Noble Group) и Клод Дофен (Trafigura), станаха милиардери, докато състоянието на фамилии като Каргил и Макмилан, която стоят за компанията Cargill е нараснало значително.

Прегледът на индустрията от страна на FT включва финансови данни за компании с различни бизнес модели, от тези, които само търгуват, до такива, които, освен че се занимават с търговия, инвестират в производствени активи. Тези компании са Glencore, Vitol, Trafigura, Mercuria, Gunvor, Cargill, Bunge, Archer Daniel Midland, Louis Dreyfus, Wilmar, Noble, CHS, Mitsubishi, Mitsui, Itochu, Sumitomo, Marubeni, GrainCorp, Olam и Traxys.

В прегледа обаче не са включени търговските операции, които са част от много по-големи групи, които се занимава с производство и търговия на петрол и газ и комунални услуги като BP, Royal Dutch Shell, Total, EDF, Eon, RWE, Lukoil и Gazprom, които често засенчват търговските къщи.

Прегледът също така не включва банки, тъй като те се концентрират предимно върху търговията с деривативи, а не с физически суровини. Тенденцията при банките, между които Goldman Sachs, Morgan Stanley и J.P. Morgan е в тон с общата тенденция. Общите приходи на банките от търговия със суровини пада през 2012 г. до около 8 млрд. долара, в сравнение с пиковите 15 млрд. долара през 2007 г.