The Economist: Българският Уотъргейт
Сив Chrysler Voyager, оборудван с антени. Бивш служител на МВР, който прекъсва празненствата по случай 50-ия си рожден ден, за да унищожава доказателства от компютрите на министерството с отвертка.
Бивш министър на земеделието, окичен със записващо оборудване, вероятно прикрепено към гърдите му с тиксо, който посещава дома на бившия премиер. Всички тези епизоди са част от "Българския Уотъргейт" - нечуван скандал с подслушвания, който може да има сериозни последици за изборите на 12 май. Това пише в анализа си The Economist.
Историята достигна своя пик на 26 април, когато главният прокурор в София – Николай Кокинов, подаде оставка след изтичане на разговор между него, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия министър-председател Бойко Борисов.
В своя разговор, определен от наблюдателите като "вулгарен и циничен", тримата обсъждат корупционното дело на Найденов, усвояването на европейските фондове, отношенията с медиите и избора на новия главен прокурор. Тогава г-н Кокинов казва на Борисов: "Ти си го избра, не се смей сега".
Чуйте скандалния разговор между Борисов, Кокинов и Найденов (аудио)
Изтеклият разговор, който повдига сериозни въпроси за независимостта на съдебната система, идва дни след интервюто с Найденов от 25 април, в което бившият министър обвини бившия шеф на МВР Цветан Цветанов – дясната ръка на Борисов, в незаконно подслушване на бившия кабинет.
По-рано през месеца прокуратурата повдигна обвинения срещу четирима полицейски служители за подслушване на политици, бизнесмени и журналисти. Според г-н Найденов, дори Росен Плевнелиев – президентът на страната, бил жертва на специалните устройства.
Найденов се позова на своя среща с държавния глава, по време на която двамата били принудени да оставят мобилните си телефони в друга стая и да включат телевизора, за да не бъдат подслушвани.
Цветанов отрича да е поръчвал каквито и да е подслушвания и обвинява социалистите, че разпалили скандала. Г-н Борисов отиде още по-далеч - бившият премиер говори за "частно МВР", което извършва незаконни дейности и манипулации и е организирано от хора от обкръжението на Сергей Станишев – лидерът на Българската социалистическа партия.
Но това не е новост. България има дълги традиции в подслушването на известни политици, включително и на Борисов през 2011 г. Държавният департамент на САЩ твърди, че подслушванията са един от най-тревожните проблеми в страната.
Разрасналият се скандал може да има сериозни последици за партиите на предстоящите избори. "Гражданите, които все още не са направили своя избор, може да имат силен мотив да не гласуват или да го сторят за по-малки партии", обясни Румяна Коларова – експерт от Софийския университет.
"Макар че партията на Борисов може да изгуби няколко гласа, е пределно ясно, че опозицията – особено социалистите, няма да извлече ползи от този скандал".
Дясноцентристката партия на г-н Борисов – ГЕРБ, към момента води в социологическите проучвания с 25% от гласовете срещу 19% за БСП. Според анализи липсата на ясно изразен победител и поляризираната кампания ще затруднят сформирането на коалиция след вота и ще увеличат шансовете за нови избори.
Най-силните партии след ГЕРБ и БСП са тази на турското малцинство – ДПС, и свръхнационалистическата Атака. И двете се радват на около 5%.
Центристката партия на Меглена Кунева – бивш еврокомисар, към момента се намира около прага за влизане в парламента – 4 на сто, но е възможно да отнеме част от гласовете на ГЕРБ в резултат на скандала, допълни Коларова.
Резултатът ще зависи от безпартийните избиратели, които са близо 1/5 от електората. "Привържениците на ГЕРБ и БСП са като футболните фенове", твърди Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София.
"Не могат да гласуват за другия тим, но не могат да изпуснат мача – това за тях би било измяна. А тези, които няма да отидат на стадиона, са нерешилите избиратели".