Какво е е общото между свинете и ... инженерите? Отговор на този въпрос даде главният редактор на Zeit Campus Симон Кербуск, който заедно със специалисти по подбор на персонала, взе участие в най-старото изложение за кариерно развитие в Германия Absolventenkongress. Мероприятието, което се състоя в Кьолн, на 28 ноември събра повече от 300 фирми работодатели и около 12 000 студенти, завършващи и млади специалисти.

„За да разберем най-добре тенденциите на германския пазар на труда, ще ни помогнат свинете“, подчертава Кербуск. Да си спомним за тези животни редакторът предлага във връзка с изследването на американския експерт по статистика Джозеф Китчин. През 1920 г. статистикът забелязал, че на всеки три-четири години на пазара на труда започва колебание на конюнктурата. Тези краткосрочни изменения статистикът нарича „свински цикли“.

Те могат да се проследят по примера на работата на селскостопанска ферма. Ако цените на свинското са високи, животновъдите се стремят да отгледат колкото се може повече от тези животни. След известни време на пазара започва да се усеща свръхпредлагане на продукция и стойността на стоката намалява. Падането на цените води до това, че фермерите престават да отглеждат прасета, а това кара „махалото“ да се задвижи в обратна посока.

„Свинските цикли“ не са рядкост на пазара на труда в Германия. Нагледен пример е периодичното свръхпредлагане на инженери и учители, казва Кербуск.

Как да преодолеете „ефекта на лемингите“

Единственият изход от затворения кръг е да бъде прекратено „конвейерното“ излизане на специалисти. При това отговорността лежи нас само на плещите на големите компании, които трябва да регулират отрасловото търсене, но и на самите абитуриенти, които правят своя избор в полза на една или друга професия.

„Основната задача е да преодолеете ефекта на лемингите“, казва Кристиан Йост, шеф на HR отдела на компания Hays. Името на този феномен е свързано с „масовото самоубийство“ на гризачите от този вид. Учените нямат обяснение защо, но в определени години цели пълчища леминги се хвърлят във водата и много загиват.

Аналогичен ефект се наблюдава на пазара на труда, на който резкият ръст на специалистите в една или друга област обезценява техния статус. Изборът на популярна специалност става за много студенти „кариерно самоубийство“.

„Горните редове в класацията на икономическия седмичник Wirtschaftswoche все още не е повод за избор на една или друга професия“, казва Йост.

Професиите с бъдеще

След всички уговорки, на специалистите от кои професии се предрича светло бъдеще на пазара на труда в Германия? „На първо място в сферите, свързани със здравеопазването и грижата за възрастни“, смята Роберт Хелмрих, професор във Федералния институт за професионално образование.

По данни на ООК до 2050 г. хората на възраст над 60 г. в света ще се сравняват по брой децата на възраст до 15 г. Това неизбежно ще доведе до реформиране на системите на здравеопазване, тъй като пенсионерите и младежите страдат от различни заболящвания. Експертите прогнозират по-голямо търсене на специалистите по болести „за възрастни“ - геронтолози и гериатри.

Друга сфера, в която се разкриват широки възможности за кариерен ръст, е алтернативната енергия. Световните запаси от въглеродни горива се изчерпват и неизбежно ще минат на втори план. Във връзка с това значително ще се увеличи нуждата от „ мениджъри по ресурсите“ - специалисти по разработване на алтернативни източници на енергия.

Вниманието на специалистите по човешки ресурси ще привлекат също така професии, съдействащи за ръста на мобилността, не само пространствена, но и информационна. Превозването на пътници и товари, както и мрежовите комуникации, са области, които в следващото десетилетие ще са на ход.

Впрочем главното професионално търсене е и ще остане творческата жилка. „Талантът ще допълни всяка атестация и ако в резюмето ви има дупки, попълнете го със своята индивидуалност“, съветва Маркус Райф.