Четири месеца работят българите, за да платят данъците си през 2014 г. Тази година 30 април е т. нар. Ден на свобода от правителството, в който гражданите ще спрат да работят за държавната хазна и ще започнат да работят за себе си, изчислиха от Института за пазарна икономика.

Датата е условна и показва кога бюджетът ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата. През настоящата година денят на свобода от правителството се пада точно преди т. нар. „Ден на труда" – традиционно неработен ден, посочват от Института за пазарна икономика.

В България денят на свобода от правителството традиционно се пада към края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит.

Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести по-късно през годината, предупреждават икономистите.

През 2014 г. българите ще изработват средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП, заложен в Бюджет 2014. Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета.

Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно.

Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.

Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава. Например, при пресмятането на датата за 2010 г. също бяха използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното, припомнят икономистите.

Посочените сметки представляват средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. За българите, които могат да бъдат определени като „средна класа", денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. От друга страна, за българите, които не работят или просто работят „на сиво", денят на свобода от правителството идва много по-рано.