В препълнена зала премина панел „Банки и нефинансови институции“ по време на форума „Шумът на парите“, провел се за пета поредна година в хотел Кемпински. На него присъстваха водещи топ-банкери и представители на нефинансови институции.

„Широкодискутираният Закон за потребителския кредит в много голяма степен съдейства за лоялната конкуренция между банките и защитата на потребителите“, това заяви Даниела Христова, Член на УС и Прокурист на Сосиете Женерал Експресбанк, по време на дискусиите свързани с новите промени в закона.

Тя допълни „В закона ясно се открояват неговите цели – да се постигне прозрачност, равнопоставеност, лоялна конкуренция и отговорно кредитиране. Като банкери не можем да не споделим тези цели и в нашата практика винаги следваме тези етични правила. Вероятно има какво да се усъвършенства но първото и най-важно нещо е да се защитят потребителите и да се укрепи доверието между тях и банките.“

Не всички банкери изразиха подобно мнение за промените в закона и техните последствия. „Най-добрите решения ги дават самия пазар. Ако на пазара му се създадат условия, той ще намери най-добрите решения и в този смисъл това, което се прие, не е най-доброто“, това заяви по повод новият Закон за потребителите Петър Андронов, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на СИБАНК

Андронов припомни и предишни, според него неуспешни, опити за регулация като данъка върху лихвите, който превърна срочните депозити в спестовни влогове, но донесе приходи в бюджета под 70 млн. лева, при очаквания за 160 млн. лв. първоначално. „Грешка е намесата в пазара, който е по-интелигентен от всеки от нас“, обобщи главният изпълнителен директор на СИБАНК.

Подобно мнение изрази и Степан Попелка, главен оперативен директор на Провидент Файненшъл България. „Аз смятам, че добрите регулационни мерки са тези, които са базирани на доказани постигнати резултати и на обширни консултации с всички участващи страни. Нашият опит показва, че законите създадените набързо и без принос от заинтересованите страни могат да бъдат слаби, оказвайки негативен ефект върху икономиката и вредейки на потребителите. В крайна сметка контролът върху цената действа като спирачка върху добре функциониращият кредите пазар“.

„Не е реалистично да се очаква, че банките могат точно да определят цената на някои свои продукти. Стойността зависи от някои бъдещи събития, които не могат да бъдат предсказани. За мен правилното решение бе да се запази възможността да се променя цената на кредитни продукти, но да се въведе адекватен контролен механизъм, който да гарантира, че няма да има злоупотреби“, коментира промените свързани с потребителските кредити Кристофор Павлов, главен икономист в Уникредит Булбанк, като допълни: „Този механизъм трябваше да уточни точно при какви условия на пазара банките могат да променят цената на кредитите. Той трябваше да се регулира от БНБ, което да гарантира, че банките няма да злоупотребяват“.

Според Павлов средата в която оперират банките продължава да е предизвикателна и да крие в себе си известни рискове. Евентуална свръхрегулация може да инициира спад на кредитирането.

По отношение на лихвите по кредитите и депозитите повечето специалисти изразиха сходни мнения. „Лихвите по кредити и депозити са с тенденции, които са в ход. Те ще са с доминиращо влияние върху поведението на лихвите в следващата една-две години. Към това трябва да се добавят промените в регулациите, които също ще са допълнителен тест за банките. Законодателят изисква определени промени. За всички нас е много любопитно да видим какво ще се случи след края на юли“, според Кристофор Павлов.

„За да има понижаване на цената на кредитите трябва да бъдат изпълнени няколко неща. Първо, трябва процентът на необслужваните кредити да стане значително по-нисък. Второ, банките не са самостоятелен икономически субект. Те работят според законите и се съобразяват с тях. Банките плащаме най-голяма цена, затова че работим по правилата на закона”, призна изпълнителният директор на Банка Пиреос България.

Тя допълни, че хората извън банковата сфера често не си дават сметка колко са големи разходите на банките, които имат разходи не само за обслужване, но и за събиране на кредити. Трябва да се отчете фактът, че банката губи през всеки изминал ден, през който фирма, взела кредит, е в несъстоятелност и не го изплаща.

„Ценообразуването на кредитите в България се базира по-скоро на локални фактори по ред причини, сред които и фактът, че не участваме в общата европейска валута, но мащабът, от който се изхожда при определянето на лихвите и цените при потребителското кредитиране е мащабът на общия европейски пазар“, коментира по отношение на цените на кредитирането Даниела Христова.

Като цяло всички банкери се обединиха зад нуждата от обучение на широката общественост, както и отговорно поведение както от страна на финансовите институции, така и на кредитополучателите.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.