44% от работодателите у нас смятат, че към настоящия момент минималният осигурителен доход става неадекватен спрямо пазара на труда, докато при въвеждането му на това мнение са били 39%.

Това сочи изследване на доц. д-р Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките.

Проучването, проведено сред 6025 души показва, че едва 29% от работодателите приемат МОД като адекватен метод. Изследването е направено заради това, че в два поредни макроикономически доклада ЕК критикува България за механизма на МОД, като препоръчва той да бъде преосмислен.

Анкетата е показала, че голяма част от работодателите са запознати с механизма на минималния осигурителен доход, докато при нискоквалифицираните работници понятията минимална работна заплата и минимален осигурителен доход често биват смесвани.

1/5 от наетите лица са отговорили, че са осигурявани на МОД за тяхната длъжност, но в действителност получават по-висока заплата. 10% пък работят без трудови договори, посочва БГНЕС.

Все пак МОД е оказал влияние за положителната тенденция при увеличаването на минималната работна заплата. През 2002 г. тя е била 100 лв., докато през 2014 г. е 340 лв. 75% от работодателите считат, че МОД помага за спазването на трудовото законодателство, 48% от тях смятат, че МОД не е фактор, който влияе негативно на трудовия пазар и заетостта.

Заради този инструмент 28% от работодателите са намалили разходите си за труд, а 20% от тях са отделили и по-малко средства за обучение на персонала. 50% от анкетираните са заявили, че МОД увеличава сивите практики, а другите 50% са били на противоположно мнение.

Според 21.9 % МОД е довел до там, че наетите лица са били преназначавани в по-ниската категория, а 31.6 % са приложили практиката за назначаване на непълно работно време. 13.9% от анкетираните смятат, че МОД е допринесло на прилагането на практиката за плащане на ръка.

Различни са и оценките за МОД по региони. Най-недоволни от механизма са в Монтана, Видин, Габрово, Велико Търново и Добрич. Това от своя страна показва, че в по-бедните региони работодателите са по-недоволни от механизма, докато в по-проспериралите региони той се приема по-добре.

Сред най-големите проблеми на предприятията са липсата на реализация за готовата продукция, загубата на пазари, както и финансовите проблеми.