Прекият ефект от приватизационните сделки в България за период от 20 години (1 януари 1993 – 31 декември 2013 г.) възлиза на 11.478 млрд. лв., а договорените инвестиции са за нови 7.193 млрд. лв.

Кои години обаче се сключиха най-много сделки и с най-високи приходи от приватизацията? Как и на какви цени бяха продадени едни от най-големите компании в страната, четете в следващите редове.

Справка на Profit.bg сочи, че едва в две от годините прекият финансов ефект (тук не се включват договорените инвестиции) надхвърля 2 млрд. лв. Това са 1999 и 2004 г., когато на власт са съответно Иван Костов и Симеон Сакскобурготски. Постъпленията през 1997 и 1998 г. пък са за над 1 млрд. лв.

Сайтът на Агенцията по приватизация обаче дава отчет за изпълнението от 2004 г. насам, затова до този период само можем да споменем част от големите сделки.

1993 – 2003 г.

По-значителните продажби в първите години на приватизацията у нас са 55% от Сомат и 80% от Загорка ЕООД. През 1995 г. се продължава с други дружества от бирената индустрия – Каменица и Бургаско пиво, докато акцентът през следващата година са дружества от хотелския бранш – Хотел Диана, Шератон София Балкан, както и Елтос и Видима, закупени от немската компания Sparky Trading и American Standart.

През 1997 у нас навлизат такива инвеститори като Кнауф – Австрия (Гипсфазер), Solvey – Белгия (Соди ЕАД), Марвекс Испания (Девня Цимент), Daewoo, Hyundai, Welde, закупило публичната компания Леспопласт и др.

Същата година са приватизирани и част от настоящите търгуеми на Българска фондова борса дружества – Българска роза – Севтополис, която в най-скоро време ще се влее в Софарма, КМХ Белово, Албена АД (15% дял е продаден за 7.97 млн. лв. през ноември 1997 г., или само няколко месеца след отчитането на най-високата хиперинфлация в страната).

На следващата година са продадени държавните дялове от Унипак, Дружба АД, Оргахим, Пивоварна Ариана и др.

През 1999 г., когато са отчетени едни от най-високите приходи от приватизация идва ред на Свилоза, Русенска корабостроителница, Винпром – Русе, Дюни АД, Асарел Медет, ДЗУ, Фармация АД, Антиобитик АД, Химко, Авиокомпания Балкан, Капитан Дядо Никола, Алумина АД, Агрополихим и Нефтохим.

През 2000 г. се приватизират 51% от Неохим за сумата от 206 хил. лв., поети задължения от 475 хил. лв. и договорени инвестиции за 11.44 млн. лв.

2001 – 2003 г. са сравнително спокойно за приватизационният процес у нас, за да стигнем до следващата 2004 г., когато са закупени БТК и седем енергоразпределителни дружества. Именно заради продажбата на БТК в този период компенсаторните инструменти в страната отчитат бърз ръст, като сделки малко преди продажбата са сключени и на 120% от номинала.

През 2005 година по-значими приватизационни сделки по отношение на размера на договорените плащания за дружества с над 50 на сто държавно участие и обособени части са: Топлофикация - Плевен ЕАД (26.588 млн. лв.), Топлофикация - Бургас (15.126 млн. лв.), Арт строй турс (6.125 млн. лв.), Пътно поддържане - Годеч (4.43 млн. лв.), ВЕЦ Росица 2 и ВЕЦ Росица 3, обособени части от НЕК ЕАД, гр. София (3.76 млн. лв.), Пътно поддържане - София (2.85 млн. лв.), Гипс АД, с. Кошава (2.755 млн. лв.) и др.

Най-големите сделки през 2006 г. са ТЕЦ Варна, Балканкар Средец, Бояна филм и Параходство Българско речно плаване, докато през 2007 г. са подписани договорите за продажба на България Ер ЕАД, Топлофикация Варна ЕАД, Топлофикация Русе ЕАД, Топлофикация Пловдив ЕАД и Балканкар – Дунав АД.

През 2008 г. за първи път осезаемо се усеща намаляването на сделките, след като са сключени едва 5 сделки за продажба на мажоритарни пакети. Това са 100% от капитала на Агропласмент и търговия EАД, гр. Плевен, 67% от капитала на Балканкар – ЗФИ АД, гр. Брезник и 100% от капитала на ТЕЦ Бобов дол ЕАД, с. Големо село, 100% от капитала на “Хопромагс” ЕООД, гр. Видин и 70% от капитала на “Параходство Български морски флот” ЕАД, гр. Варна.

Акценът през 2009 г. е продажбата на 100% от капитала на ТЕЦ Бобов дол за 100 млн. лв., а през 2011 г. се приватизират близо 80% от капитала на Булгартабак – холдинг.

Въпреки, че в страната са приватизирани едни от най-големите компании в страната – като Кремиковци, БТК, Нефтохим, Булгартабак Холдинг, Асарел-Медет, Арсенал, Сомат, Параходство БМФ и др. изниква въпросът колко от привлечените инвеститори в момента са все още в България и дали всички купувачи са изпълнили договорените инвестиции в съответните компании.

Напълно резонни тук биха били въпроси от сорта на: „Не се ли избърза с приватизацията на част от държавните компании и не бе ли ощетена държавата при тези сделки?“, но също така и „Как оттук насетне България ще привлича чуждестранни инвестиции, след като същите паднаха до рекордно ниски нива в последните месеци“? На какво ще заложим и каква стратегия ще се прилага също е актуален въпрос, на който следващото управление ще може да даде отговор.

Защото това, което направим днес „За“ България или против България ще е в помощ или ущърб за следващите поколения.