За близо 25 години демокрация размерът на държавния дълг на България остава почти без промяна. Наследеният външен дълг от времето на социализма и управлението на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков се оценява на около 10.5 млрд. долара в края на 1989 г.

Близо 25 години по-късно, след като на 15 януари бяха погасени глобалните облигации с номинал 1.086 млрд. долара, размерът на държавния дълг отново е 10.5 млрд., но вече изчислен в евро, а не в долари. За да се стигне до това, огромна роля изиграват няколко сделки по външния дълг през годините, които водят до редуциране на размера му, пише Стандарт.

В края на 80-те години дълговете на България почти се утрояват и от 4 млрд. долара през 1985 г. достигат 11.2 млрд. долара през 1990 г. По това време обаче страната има и вземания по правителствени кредити в несоциалистическа валута за около 2 млрд. долара. Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната са 3.09 млрд. долара. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. са малко над 1 млрд. долара, а БВП на страната е над 10 млрд. долара.

В тези условия правителството на Андрей Луканов е принудено през март 1990 г. да наложи мораториум на плащанията по външния дълг. Така страната се изолира от световните финансови и капиталови пазари, а единственият източник на международни финансови ресурси остават МВФ и СБ. Заради спешната нужда от пари в бюджета през 1990 г. са пуснати и първите за годините след демократичните промени държавни ценни книжа на вътрешния пазар в страната. След това след дълги преговори се стига до първия стендбай заем от МВФ, който е подписан през февруари 1991 г. А за да получи пари от МВФ, страната се ангажира да провежда реформи, които да стабилизират икономиката й.

Първата операция, която води до сериозно редуциране на размера на държавния дълг, е направена през 1994 г., когато министър на финансите е Стоян Александров. Тогава дългове на България към кредиторите от т.нар. Лондонски клуб в размер на 8.273 млрд. долара са трансформирани в брейди облигации с обща номинална стойност 5.137 млрд. долара. Това води до реално намаление на размера на външния дълг от 12.47 млрд. долара в края на 1993 г., на 10.36 млрд. долара в края на 1994 г.

С въвеждането на еврото в началото на 1999 г. дългът на страната започва да се изчислява в единната европейска валута. Така в края на 2001 г. държавният дълг (външен + вътрешен) достига 10.61 млрд. евро. По това време се правят доста малки сделки по изкупуване на част от брейди облигациите. А през 2002-2003 г. министърът на финансите по това време Милен Велчев преструктурира външния дълг като замени част от вече остарелите за съвременните капиталови пазари брейди книжа с нови глобални доларови облигации и еврооблигации.

Крайният резултат от извършените операции е, че в края на 2003 г. държавният дълг е паднал до 8.44 млрд. евро. В годините на подем на българската икономика държавният дълг продължава да намалява и в края на 2009 г., преди световната финансова криза да застигне и България, вече е 4.82 млрд. евро. Следват годините на криза, през които дългът на страната нараства и така достига 10.5 млрд. евро след извършеното последно плащане през януари 2015 г. по облигациите, пуснати от Милен Велчев.

Оказва се, че като номинална стойност дългът на страната остава почти без промяна за период от близо 25 години. Но докато през 1989 г. дългът е доста по-голям от БВП на страната, сега той е под 25% от БВП. Като много малко страни могат да се похвалят с такъв малък размер на дълга като дял от БВП.