От 1878 г. до днес са провеждани общо пет референдума в страната, съобщава Дарик радио. Референдумът, който се провежда днес, е третият, който се състои след демократичните промени през 1989 г.

На 19 ноември 1922 г. се провежда първият референдум в България. Въпросът е дали да бъдат съдени министрите от няколко правителства, смятани виновни за националните катастрофи на страната през 1913 и 1918 г., в резултат на участието ни в Междусъюзническата война и Първата световна война.

На 8 септември 1946 г. се провежда референдумът за формата на държавно управление - монархия или република. Това става, след като през 1944 г. на власт идва правителство на Отечественият фронт, подготвило почвата за управлението на БКП през следващите 45 години.

През 1968 г. Народното събрание решава да се изработи нова Конституция на страната. Конституцията е приета с референдум на 16 май 1971 г.

На 27 януари 2013 г. се провежда първият национален референдум в демократична България. Въпросът в него е: „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа".

На 25 октомври 2015 г. се провежда национален референдум, назначен от президента Росен Плевненлиев, с формулировка: „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?".

Днес, на 6 ноември 2016 г., се провежда референдум по инициатива на Слави Трифонов и колегите му от "Шоуто на Слави", след като беше събрана подписка с подкрепа от малко над 680 000 граждани.

Конституционният съд отклони три от първоначалните шест въпроса поради несъответствие с основния закон и поради факта, че един от тях вече беше подложен на референдум година по-рано.

Въпросите, които са включени в бюлетината, са следните:

  • Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  • Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  • Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

    • Гласуването на национален или местен референдум е единственият вид избор, който не беше включен в обхвата на задължителното гласуване в Изборния кодекс.

    Ако решите да гласувате на референдума, имате право да отговорите на един, на два или три въпроса. Достатъчно е да попълните само един от отговорите, за да се брои бюлетината ви за валидна.

    Дори да гласувате с празна бюлетина или да я превърнете в невалидна, като я задраскате - тя ще се брои при изчисляването на общата избирателна активност за референдума, която е от ключово значение за приемането или отхвърлянето на решенията от него.

    Референдумът има задължително действие, ако на всеки от въпросите гласуват не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

    Ако бариерата за активността не се прескочи, но все пак гласуват повече от 20% от избирателите, Народното събрание е длъжно да разгледа въпросите, подкрепени с мнозинство. Не е длъжно обаче да ги приеме.