Вчера Dow Jones Industrial Average премина 20 000 пункта за пръв път в своята история – събитие, което бе широко отразено в специлизираната преса. Но знаете ли, че това всъщност не е вярно? И че всъщност индексът е преминал границата от 30 000 пункта още преди около месец, без никой да разбере това?

Нов материал на Wall Street Journal представя тезата, че Dow е остарял индикатор, който трябва да бъде бракуван или поне сериозно преработен.

Dow Jones е съставен преди повече от 100 години от основателя на Wall Street Journal, а някои от ръководителите на вестника са част от борда, който определя компонентите, които съставят индекса. Тази силна връзка обаче не пречи на журналиста от WSJ Джеймс Макинтош да направи безпристрастен анализ на индекса и да заключи, че той не отразява точно действителното състояние на пазара и че е тачен единствено от медиите. Като капак на всичко Dow е и напълно неверен, пише Макинтош.

Последното се дължи на грешка в прекалкулирането на индекса при неговото разширяване от 12 на 20 компонента. Официалните данни сочат, че Dow е записал спад от 24% в деня, в който пазарите отварят отново през 1914 година, след четиримесечна пауза, предизвикана от избухването на Първата световна война.

Всъщност пазарите и Dow бележат ръст през въпросния ден, но погрешни прекалкулирания при разширяването на индекса две години по-късно водят до това несъответствие.

Но дори и да пренебрегнем това, остава факта, че Dow не е особено качествен измерител на съвременния пазар и основната причина за това е методът за калкулиране, използван от индекса, който отчита цената на акциите.

Този метод на калкулиране е удобен в миналото, когато статистическите данни са се обработвали с помощта на механични сметачни машини, но е безнадежно остарял с оглед на днешната действителност. Проблемът е, че единичната цена на акциите на дадена компания зависи от общия брой на отпечатаните ценни книжа.

Именно затова съвременните индекси се основават върху пазарната стойност на включените в тях компании, а не на цените на акциите им. Това им позволява да дават по-ясна представа за състоянието на цялостния пазар.

Като пример Макинтош дава представянето на Dow от ноември месец насам, което се разминава с това на по-широкия пазар. За този период индексът е отбелязал ръст от 10% срещу ръст от 7% при S&P 500.

Един важен фактор, допринесъл за това разминаване, е Goldman Sachs. Акциите на Goldman са най-скъпите измежду всички компоненти на Dow, а заради цената от 236 долара банката има два пъти по-голяма тежест върху индекса от Apple, въпреки че пазарната й стойност е над шест пъти по-ниска от тази на технологичния гигант.

Друго, което помага на Dow е, че в него не са включени компании за комунални услуги и недвижими имоти. Традиционното обяснение за това е, че Dow е индустриален измерител, но той изгуби ексклузивния си фокус към този сектор още с включването на търговската верига Sears, Roebuck през 1924 г., отбелязва Макинтош.

Вярно е, че Dow и S&P 500 като цяло вървят заедно и ако погледнем движението им за последните 20 години, ще видим, че то е много подобно. Но в други периоди те се различават значително. Така например Dow изостава с около 30% от по-широкия индекс за периода след кризата през 2009 г., през който S&P 500 отбеляза ръст от 234%.

Недостатъците на индекса се отчитат от инвеститорите и това се илюстрира най-добре от парите, които следват движението му – за Dow те са едва 35.9 млрд. долара, сравнено с зашеметяващите 2.1 трлн. долара за S&P 500.

Единственото предимство на Dow е неговата богата история, която го прави познат на широката публика. Но тук откриваме недостатъци. Така например прочутите 100-пунктови изменения вече не са това, което бяха в миналото. Преди 20 години движение от 100 пункта се равняваше на 2%, а сега на едва 0.5%.

Индексът дори вече е собственост на Dow Jones, след като бе закупен през 2012 г. от джойнт венчър между S&P Global и CME Group, но брандът е твърде добър, за да бъде убит. Може би обаче марката трябва да бъде залепена пред нещо като Dow Jones U.S. Total Stock Market Index – отличен, но обикновено игнориран измерител, който всъщност дава някаква представа за това, което става на пазара, пише Макинтош.

След повече от век в употреба е време Dow да бъде актуализиран, завършва авторът.