Случвало ли ви се е да се самонаказвате и упреквате, че сте постъпили по определен начин? След това дълго време съжалявате, че не сте постъпили по друг начин.

В ума ви ситуацията се разиграва отново и отново, а това ви прави още по-нервни и неудовлетворени. Това негативно говорене със самия себе си руши вашата самоувереност!

Според Марк Коулман, автор на „Make Peace with Your Mind“, този критичен тон, с който си говорим, ни кара да се чувстваме недостатъчно добри.

И това не е всичко. Критичният вътрешен глас може да бъде изключително потискаш, да ни кара да се сравняваме с другите хора и да подчертаваме дебело своите недостатъци, вместо да гледаме гордо на положителните ни качества. Така се получава един безкраен кръг.

Марк дава ред препоръки, които може да ни помогнат да нарушим този модел на мислене и да „заглушим“ вътрешния си критик.

Медитация: Този тип практики помагат да човека да внесе малко светлина в своя вътрешен свят и опит. С медитацията например обръщаме внимание на нашите мисли и можем да оценим дали са негативни и защо, освен това се зареждаме с волята да ги отхвърлим негативното мислене.

Съчувствие: Когато съчувстваме на себе си, това ни прави по-обичащи и по-мили към самите нас. Учим се, че не сме собствените си мисли и това ни позволява да направим крачка назад и да си зададем няколко въпроса. Това ли съм наистина аз? Тази мисъл прави ли ме щастлив?

Когато си съчувстваме, ние си прощаваме. Така би направил добрият приятел.

Самопроучване: Щом чуете този негативен глас, запитайте се: Вярно ли е това, или просто е гледна точка, която изкривява реалността? Тази стъпка ви позволява да се дистанцирате от вътрешния критик и да не му обръщате сериозно внимание.

Смях: Когато чуете този глас в главата си, направете крачка назад и се засмейте на себе си. Марк казва, че когато си дадем сметка колко щур може да бъде вътрешният ни критик, след това не се съдим толкова коравосърдечно.

Смехът ни позволява да разсеем мрачните мисли.

Любяща доброта: Тази практика означава, че си пожелаваме добро, щастие и благоденствие. Тя променя начина ни на мислене, отграничава ни от негативния вътрешен глас, който ни кара да смятаме, че не сме достатъчно добри, за да разполагаме с любов и позитивен глас.