Учени успяха да разгадаят тайната на древноримския бетон, който вече няколко хилядолетия не се поддава на разрушителното въздействие на стихиите. Резултатите от изследването са публикувани в списанието American Mineralogist.

За да достигнат до своите изводи, учените са поставили образци древноримски бетон под рентгенови лъчи с висока мощност. Те са установили, че древните римляни са строили стени от камък с помощта на бетон, който съдържа вулканична пепел. Вулканичните елементи са влизали в реакция с морската вода и конструкциите са ставали по-здрави.

По време на изследването на образци от стени учените са разбрали още, че бетонът на древните римляни съдържа рядък минерал – става дума за тоберморит на алуминия. По думите им това вещество притежава свойството допълнително да заздравява конструкцията.

След по-детайлен анализ на образците с помощта на електронен микроскоп е установено, че в състава на бетона е налице и порест минерал, който се нарича филипсит.

Изследователите твърдят, че тези кристали са растели под продължителното въздействие на морската вода и допълнително са правили бетона по-издръжлив. Именно поради това няма цепнатини по сградите.

Според учените това откритие ще стане повод за нови разработки на по-екологични строителни материали.

Няколко са факторите обаче, които затрудняват възраждането на древноримския цимент. Един от тях е дефицитът на вулканични материали. Освен това точната рецепта на римската смес остава неизвестна.

Дълги години са необходими, за да бъде открита наново.