София изостава от по-малките градове в страната по всички пет категории за правене на бизнес с изключение на издаването на разрешително за строеж. Причината е по-голямото търсене на бизнес услуги.

В същото време Варна е по-добър град за правене на бизнес от София, Будапеща и Букурещ. Ако България беше представена от Варна, а не от София в класацията „Правене на бизнес“, тя щеше да се придвижи с 25 места – от 82 на 57-о място.

Това показва докладът „Правене на бизнес в Европейския съюз 2017: България, Унгария и Румъния“ на Световната банка

Като цяло малките градове в България и Унгария създават по-благоприятни условия за бизнес в опит да се конкурират със столиците София и Будапеща. В Румъния столицата Букурещ се представя по-добре във всички категории за правене на бизнес в сравнение с по-малките градове.

Докладът анализира бизнес регламентите, засягащи малките и средни фирми, в пет категории - започване на бизнес, получаване на разрешително за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа, регистриране на собственост и изпълнение на договори.

Изследвани са 22 града в България, Унгария и Румъния: Бургас, Плевен, Пловдив, Русе, София и Варна в България; Будапеща, Дебрецен, Гьор, Мишколц, Печ, Сегед и Секешфехервар в Унгария; и Брашов, Букурещ, Клуж-Напока, Констанца, Крайова, Яш, Орадеа, Плоещ и Тимишоара в Румъния.

Започване на бизнес

В България започването на бизнес е най-лесно във Варна, където са необходими пет процедури и 14 дни, а най-трудно – в София, където се изискват шест процедури и 23 дни. Основният фактор са различията в изискванията на местно ниво.

В Русе и София всички нови компании трябва да информират общината за вида дейност, която извършват, и за началото на операциите си. Докато обикновено уведомление е достатъчно в Русе, в София инспектор трябва да провери сградата на компанията, след което тя бива регистрирана в общинския бизнес регистър до седем дни.

Другият фактор за вариациите при стартирането на бизнес у нас е необходимото време за регистриране по ДДС. Кандидатите чакат десет дни в Плевен и Варна и 12 дни в другите градове.

Според авторите на доклада, за да улесни стартирането на бизнес, България може да последва примера на Унгария и да консолидира регистрирането по ДДС с регистрацията по корпоративен данък и данък върху доходите в Агенцията по вписванията.

Вместо да налагат отделна регистрация, Русе и София могат да получават данни за всички компании, регистрирани в тяхната юрисдикция от Агенцията по вписванията, и използвайки базирана на риска система за класифициране на бизнес дейностите, да решат дали е необходима инспекция.

Получаване на разрешително за строеж

В България завършването на процеса по получаване на разрешително за строеж за обикновен склад изисква 18 процедури в Плевен, Русе и София и цели 20 в Пловдив. Различията се дължат отчасти на броя на изискванията за получаване на достъп до ВиК мрежата.Сред изследваните шест български града София има най-лесния и бърз процес по издаване на разрешително за строеж, който отнема 97 дни.

Най-бавно процесът върви в Русе, като отнема 165 дни заради по-дългото чакане за свързването с ВиК мрежата и неефективният процес на одобрение при инспекциите по време на строежа. В същото време в Русе процесът по издаване на разрешително за строеж е най-евтин, като се равнява само на 1.9% от стойността на склада. Това е и единственият български град, в който стойността е под средното равнище за ЕС от 2.0%.

В София разходите се равняват на 4.6% от стойността на склада заради високите такси за експедитивните процедури.

Подобно на Унгария и Румъния, България публикува регулациите си за строеж в интернет, изискванията са ясни, контролът на качеството по време на и след строеж е добър, а хората, участващи в процеса по контрол на качеството са високо квалифицирани. В резултат на това България получава 13 от максимални 15 точки по индекса за контрол на качеството на строеж, което е по-високо от средното равнище от 11.4 точки за ЕС.

Авторите на доклада все пак препоръчват таксите за предоставяне на услуги да се базират не на размера на сградата, а на разходите за предоставяне на услугите. Може да се обмисли налагането на по-ниска фиксирана такса за по-обикновени сгради, които не създават риск за общественото здраве и безопасността, и по-висока фиксирана такса за по-големи проекти.

Освен това според авторите на доклада страната ни може да се поучи от примера на Унгария, която въведе електронни платформи на всички етапи на процеса по издаване на разрешително за строеж.

Присъединяване към електроразпределителната мрежа и надеждност на доставките на електричество

В шестте изследвани града в България свързването на нов склад към електрическата мрежа изисква средно пет процедури и 236 сти, а разходите възлизат на 244.6% от доходите на човек. Средното време за свързване към електрическата мрежа поставя България сред трите страни в дъното на класацията в ЕС по този индикатор заедно с Унгария и Румъния.

Колкото до качеството на услугите, предоставяни от електроразпределителните дружества, българските градове получават средно 5.7 точки при максимални 8 за надеждност на доставките и прозрачност на тарифите.

Бургас се представя най-добре благодарение на високия резултат по индекса ннадеждност на доставките на електричество и прозрачност на цените. Градът има и втория най-ефективен процес на свързване с електрическата мрежа след Варна, където са необходими пет процедури и 20 дни.

Свързването с електрическата мрежа е най-трудно в София, където са необходими с една процедура повече и се чака с два-три месеца повече.

Бургас и Пловдив имат най-висок резултат сред българските градове за надеждност на доставките и прозрачност на цените със съответно седем и осем точки. Следват Плевен и София с шест точки. Русе и Варна, където доставките на електричество не са толкова надеждни, а електроразпределителните дружества не използват автоматизирани системи за наблюдение на авариите и възстановяването на услугата, получават четири точки.

Според авторите на доклада българските градове могат значително да намалят необходимото време за получаване на достъп но електрическата мрежа, като установят „обслужване на едно гише“. Това ще позволи на предприемачите или компаниите, действащи от тяхно име, лесно да подават молба и да получават без забавяне необходимите одобрения и разрешителни за изграждане на нова връзка.

Регистриране на собственост

В шестте български града регистрирането на имот изисква осем процеури, както в Белгия и Франция. Това е вторият най-голям брой процедури сред страните членки на ЕС, като само в Гърция се изискват повече – десет.

Най-лесно е регистрирането на имот в Русе, където са необходими 11 дни, а разходите възлизат на 2.6% от стойността на имота. Най-трудно е в София, където са необходими 19 дни и разходи, възлизащи на 2.9% от стойността на имота.

Обемът на трансакциите отчасти е причина за различията в българските градове по отношение на времето за регистриране на имот. В София се извършват повече трансакции, отколкото в останалите градове, много от тях включват сложни процедури за регистриране за първи път, което забавя процесите.

Като цяло в българските градове регистрирането на имот е по-бързо и с по-малко разходи от средното за ЕС. За улесняване на регистрирането на имот българските власти могат да намалят или подобрят изискванията, като свържат системите и споделянето на информация на различните видове агенции, участващи в процеса, препоръчват авторите на доклада. Ако Агенцията по вписванията или Агенцията по кадастъра могат да проверяват директно данъчната информация за имотите, предприемачите в България вече няма да се налага да получават отделни разрешителни от местните и националните данъчни агенции.

Изпълнение на договори

Изпълнението на договорите чрез местен съд в шестте изследвани български града отнема 395 дни и при разходи, равняващи се на 17.9% от стойността на иска. Процесът е сред най-бързите в ЕС, а разходите са по-ниски от средното равнище в ЕС, въпреки че разходите за адвокати са близо два пъти по-високи от тези в Унгария.
Изпълнението на договорите е най-леско в Русе, където отнема по-малко от 11 месеца, и най-трудно в София, където са необходими близо 19 месеца. Представянето по отношение на качеството на съдебния процес варира сред шестте български града, където три се представят по-добре от средното в ЕС, а Бургас, Плевен и София са под средното на съюза равнище.

Авторите на доклада препоръчват съдиите и чиновниците да бъдат преразпределени, за да се задоволи търсенето на кадри в съдилищата в страната. Освен това страната ни може да обмисли въвеждането на съдилища за по-малки искове или процедури за по-добро използване на ресурсите. Това ще помогнеза ускоряването на разрешаването на по-малки спорове на сравнително ниска стойност, като се избегнат редица законови формалности и се използват по-прости и бързи процедури.