Това е един от най-уникалните замъци в света

Château de Chenonceau, разположен близо до малко селце във Франция, е един от най-известните замъци в долината на Лоара.

Той отчасти е специален зарази изграждането му над река Чер, която е толкова спокойна, че се смята за езеро.

Другата уникална характеристика на замъка е, че е поддържан, защитаван и ръководен само от жени, в продължение на четири века. Заради това Château de Chenonceau е известен като "дамското шато".

Той е построен в началото на 16 век от Томас Бойер, който купува мястото и разрушава старите замък и мелница, намиращи се там. Съпругата му Катрин Бриконе наблюдава по-голямата част от строежа.

След смъртта на Томас обаче замъкът е задържан от крал Франсис І заради неплатени дългове. Той умира скоро след придобиването на Château de Chenonceau, така че замъкът е прехвърлен на сина му Хенри II.

Хенри II, от своя страна, го подарява на своята любовница Даян де Поатие, която се привърза към него. Жена с вкус към лукса, тя променя замъка, добавя официалните градини и строи мост над река Чер.

След като Хенри II е убит при трагичен инцидент през 1559 г., неговата вдовица Катрин де Медичи се възползва от възможността и принуждава Даян да напусне замъка. Тя също го обновява и разширява, като добавя известната италианска двуетажна галерия, която опира в моста, построен от Даян.

След смъртта на Катрин през 1589 г. замъкът отива при Луиз дьо Лорейн-Ваумемонт, съпруга на крал Хенри III. Когато той е убит през същата година, тя е в депресия и в скръбта си боядисва нейното спално помещение в черно.

В крайна сметка, тя предава замъка на племенницата си, а през следващите сто години той се разпада, тъй като Бурбоните нямат интерес към него.

През 1733 г. имотът е придобит от богат странник на име Клод Дупин. Съпругата му Луиз Дупин основава литературен салон в него, привличайки блестящи умове от епохата, като Волтер, Монтескьо, Фонтенел и други.

Когато френската революция избухна и революционерите заплашват да унищожат замъка като символ на кралското излишество, Луиз Дупин го спасява, като напомня на тълпата, че е единственият мост над реката на много километри разстояние.

Последната жена, която оставя белега си върху замъка, е Маргерите Пелое - богата наследница, която го купува през 1864 г. и започва да го възстановява. Тя почти изцяло подновява интериора и премахва няколко от допълненията на Катрин де Медичи.

За съжаление, тя пропилява толкова много пари в реставрацията, че се разорява и трябва да го продаде.

Сегашният му собственик - Хенри Менйер, го придобива през 1913 г.