Преходът от ловци към фермери при хората вероятно е започнал едновременно на няколко различни места на планетата.

Но има едно по-специално място, на което археолозите са намерили доказателства за тази трансформация. Това е Абу Хурейра в съвременна Сирия.

Древното селище, построено на изкуствена могила, е разположено от южната страна на долината на Ефрат, на около 120 км източно от Алепо, посочва Amusing Planet.

На място са открити множество останки от къщи и праисторически предмети, натрупани в течение на хиляди години. Могилата, която е с площ от близо половин километър и височина 8 метра, някога се е намирала на сушата край река Ефрат, но днес е под водите на езерото Асад.

В района се намират две села, които археолозите наричат ​​Абу Хурейра 1 и Абу Хурейра 2, с хронология, която обхваща 4 000 години - между 13 000 и 9 000 години в древността. Жителите на Абу Хурейра 1 са от епохата на епипалеолита и са ловци.

Но Абу Хурейра 2 - селото, съществувало през ранните неолитни времена, е село на земеделци. Това означава, че жителите на Абу Хурейра започват живота си като ловци, но постепенно преминават към селското стопанство, което ги прави най-ранните известни фермери в света.

Преходът започна с период на бързо охлаждане, характеризиращ се със завръщането на ледниците между 12 900 и 11 700 години. Доказателствата сочат, че първата зърнена култура, която се е отглеждала, е ръж.

Първото заселване на Абу Хурейра се случва през епохата на епипалеолита, като селото вероятно е създадено преди около 13 500 години. То се от малки кръгли колиби, издълбани в мекия пясъчник. Покривите им са покрити с храсти и тръстика, подкрепени с дървени стълбове. Всяка от тях има подземен склад за храна.

Как гръцки фермери намериха доходоносна алтернатива на тютюна?Преди седем години група гръцки земеделци спират да отглеждат тютюн, насочвайки усилията си към друга култура, която набира популярност на световните пазари

Селяните ловуват, ловят риба и събират диви растения. През лятото огромни стада газели преминават през този район по време на годишната си миграция, които вероятно са ловувани масово. Наличието на голямо количество храна за кратки периоди от време вероятно е една от причините за хората да се установят за постоянно в района.

Месото от животните трябва да бъде преработено и съхранено за консумация. Сред растенията, които древните събират в района, са диви зърнени култури, като пшеница и ръж.

Студеният и сух климат обаче нахлува и унищожана повечето ядливи растения, като нарушава и миграцията на газелите, принуждавайки жителите на Абу Хурейра да се преместят. Селището е изоставено повече от хиляда години. По време на изгнанието си тези хора се научават да опитомяват различни видове диви растения, а когато се връщат в района преди около 11 000 години, след като климатът става по-благоприятен, те все още са ловци, но и фермери.

Археолозите откриват семена, които не са характерни за района, като овес, ечемик и леща. В същото време дивите сортове, събрани преди като храна, постепенно изчезват. Зъбите на обитателите на Абу Хурейра също така показват микроскопично износване, получено приконсумацията на готвена храна. Така не само диетата на хората се променя, но има забележителна промяна и в начина на приготвяне на храната им.

Костите разказа друга история. Скелетните деформации показват признаци на прекомерно напрежение, причинено от пренасяне на товари или коленичене в продължение на дълги часове за смилане на зърно.

Абу Хурейра е открит и разкопан през 70-те години на миналия век по време на създаването на езерото Асад, което е резервоар на язовир Табка. Преди наводнението през 1975 г. археолозите спасяват възможно най-много материал от него, както и от околните райони, които съдържат много повече древни селища.

Много находки от разкопките сега са на показ в Националния музей на Алепо.