Как вирусът превърна Китай в пилотна програма за работа от вкъщи?
Минава 11 часа сутринта в понеделник, а Хаоран и Сиси, и двамата на по около 25 години, все още са в спалнята си в китайския град Ченду.
Хаоран е под завивките и проверява телефона си, докато Сиси е по халат и чехли на пода и се е фокусирала върху лаптопа си.
На въпроса какво правят и двамата отговарят едновременно: “Работим”, пише MarketWatch.
Китайските компании се предполагаше, че трябва да възобновят работа тази седмица. Всъщност, първоначалният план беше служителите да се върнат на работа след едноседмичната почивка около Лунната нова година, която е най-големият празник в Китай и приключи на 30 януари. Коронавирусът обаче промени всичко това.
Властите сега са изправени пред дилема, като от едната страна е необходимостта епидемията, която зарази над 40 000 души и уби други над 1000, да бъде ограничена, а от другата е задвижването на двигателите на икономиката отново.
Китайската икономика бележи ръст от 6.1% през миналата година, който е най-ниският от 30 години насам. Никоя държава не иска темпът на растеж на икономиката й да се забавя, още по-малко такава, в която правителството не се избира от народа и запазва своята легитимност основно въз основа на десетилетията на бързо икономическо развитие.
Решението – да призове, а в някои градове и да изиска от компаниите да посъветват служителите си да работят от вкъщи.
Дали този национален експеримент по работа от вкъщи ще проработи може да не се разбере от икономическите данни за първото тримесечие, които се очаква да бъдат катастрофални за Китай. Нито пък от факта, че броят на свалянията на водещите приложения за служебен чат в страната скача.
Седем съвета за работещите от вкъщи За да поддържате под контрол работа и личен живот
Доказателствата по-скоро може да се крият в това доколко ръководителите на компании и мениджърите ще променят мисленето си относно тази идея и дали ще се доверяват занапред на екипите си да работят от вкъщи или пък ще стане ясно, че това се отразява на производителността.
Макар за това да не се знае много в страната, Китай изостава значително от развития свят по отношение на работата от вкъщи. Близо половината американци са извършвали някаква работа дистанционно, като над 5%, или 8 милиона души, са работили на пълен работен ден от вкъщи през 2017 г.
Над 50% от японските компании предлагат някаква форма на работа от вкъщи.
“В Китай, ако шефът ти плаща заплата, той иска да те вижда как работиш пред него,” казва Ли Мин, писател на свободна практика в Ченду, която напуска работата си в офис преди пет години, отчасти заради липсата на гъвкавост, предлагана от ръководството. “Ако ти плащат заплата, те те купуват,” казва тя.
Ако тази епидемия беше смутила китайската икономика за няколко дни или дори седмица, компаниите може би щяха да разполагат с прекалено малко време, за да проследят как функционират като екип, докато са разпръснати и не са в офиса.
Сега обаче вече тече втората поредна седмица, в която правителството съветва хората да работят от вкъщи и на фона на продължаващата епидемия не е никак изключено да има и трета.
Всъщност, много китайски компании продължават да не извършват никаква дейност и тази седмица.
От MarketWatch са направили проучване сред китайски служители, което показва, че повечето са помолени или да работят от вкъщи, или пък компанията им изобщо не работи през тази седмица (в повечето случаи със заплащане).
Няколко от служителите са заявили, че имат възможност да отидат в офиса, но са усетили, че ръководството иска по-скоро да работят от дома. Единият от тях е споделил, че ръководителите са им казали, че могат да работят и в офиса, но трябва да носят маски, докато са там.
Преди години, когато интернет постепенно започна да взема централна роля в професиите, които не включват физически труд, се появиха дебати относно това дали работата от вкъщи се отразява добре или зле на продуктивността, мотивацията и оборота.
Този дебат изглежда отслабна, тъй като все повече данни свидетелстват, че работещите от вкъщи се сблъскват с все по-малко неща, които да ги разсейват, за тях е по-комфортно и не губят време в пътуване до и от работа.
Трябва да минат още години, за да може Китай да достигне до това ниво. Например, в северните градове, като Пекин, правителството пуска централно отопление в целия град през зимата. В същото време Ченду - град с 18 милиона население и средни минимални температури от 2-3 градуса по Целзий през януари, не се класира за централно отопление, а много жители нямат желание да харчат пари за отопление на домовете си.
По тази причина Хаоран и Сиси стоят в своята спалня, където работи малка преносима печка, докато останалата част от апартамента им остава студена. Ситуацията, в която се намират те, не е нещо необичайно за Западен и Южен Китай. Това пък не е най-комфортното работно преживяване в зимните месеци.
На въпрос дали се радват на възможността да работят от вкъщи, която не са имали преди, или предпочитат да работят в офиса, двамата отново отговарят едновременно: “В офиса.”