Изригването на вулкана Фаградалсфял, разположен на полуостров Рейкянес в Исландия, привлече тълпи.

От март това се превърна в една от горещите (и буквално, и преносно) точки в света на фотографията.

Един фотограф до такава степен се вдъхновява от този уникален феномен, че пътува до там общо 25 пъти, за да направи шепа автопортрети на фона на вулканичните величия на Исландия.

Анна Изабела Кристенсен има за цел да подчертае хармоничната връзка между човека и природата чрез своята серия Eruption (Изригване).

Тя прави автопортрети сред природата вече четири години. Във времена, в които всички имаме чувството, че човечеството се отдалечава от природата, тя се стреми да подчертае хармоничните отношения между двете чрез фотографията си.

„Поредицата „Изригване“ е продължение на моя проект за автопортрети, но има различно значение за мен“, разказва Ана пред BoredPanda. „Предишната ми работа е за хармония, а тази поредица символизира прераждането и освобождаването от старото."

За серията Eruption Анна отива с фотоапарата си във Фаградалсфял. Вярвате или не, тя го посещава общо 25 пъти, като всеки път трябва да премине през обичайната си рутина за автопортрети.

„Походът отне около 1 час в едната посока, но зависи от маршрута. Настройката е доста лесна, снимах по време на синия час, или при изгрев слънце. След като имам предвид композицията, снимките ми отнемат само около 15 минути,” допълва фотографът.

При нощни снимки обаче има по-голямо предизвикателство, тъй като понякога отнеме до един час, за да се настрои всичко, да се изберат позициите, местоположението и ориентацията на камерата, като се правят и много тестови снимки. При снимките, на които е леко облечена, тя трябва да се справя и с пронизващия студ.

„Количеството снимки, които трябва да направя по време на една фотосесия, варира значително. Понякогаправя само 5 снимки и фотосесията приключва. Понякога трябва да направя 50, за да стигна до правилната,“ обяснява Ана.

От 25-те пъти, в които ходи до вулкана, в около половината се връща „с празни ръце“. Причините варират от екстремни метеорологични условия (снежни бури и силни ветрове) до технически проблеми (правилно фокусиране и преекспониране на лавата) до просто недоволство от крайните резултати.

„Освен студа, вятъра и техническите проблеми, друго предизвикателство беше да прекарам нощите на мястото на изригване и вместо това да се опитам да спя през деня. Това беше нещо, което не можех да избегна, тъй като хиляди хора се разхождаха всеки ден до мястото и нямаше да мога да правя снимки с композициите, които исках, без други хора в кадъра. Най-тихото време е от 2 до 5 часа сутринта,” разказва тя.

Най-силното вулканично изригване в историята или Годината без лятоПо време на големи изригвания огромно количество вулканична пепел се отделя в горните слоеве на атмосферата, която образува покривало, подобно на воал, предотвратяващо достигането на слънчевите лъчи и топлина до земята

За всички, които се притесняват за безопасността, Анна отбелязва, че мястото на изригване е официално отворено за обществеността, тъй като се счита за безопасно от исландските власти. Освен това всички снимки са направени на безопасно разстояние, като тя измерва и газовите нива, както и посоката на вятъра, за да не представляват риск за нейното здраве.

„На някои от снимките изглежда, че стоя близо до разтопената лава - никога не е било така. На тези снимки стоях на върха на хълм високо над разтопената лава “, обясни Ана.

Анна също така подчертава, че всички снимки са оригинали и нито една от тях не е обработвана след заснемането им. Има и почти 4-минутен видеоклип от зад кулисите, който Анна прави, за да обясни някои от нюансите и тънкостите на поредицата „Изригване“, който можете да видите под статията.