Виктор Лустик - човекът, който продава Айфеловата кула два пъти
Дори да си мислите, че знаете кой е Виктор Лустиг, едва ли това е така.
Освен сивия белег на лявата му скула и измислената история за това, че е роден в чешкия град Хостине през 1890 г., има малко сведения за неговата самоличност.
Всъщност, това описание може просто да ви доведе до друго име – може би Робърт В. Милър, или един от 47-те псевдоними, с които той се е представял.
Има обаче едно нещо, което го отличава от всички останали мошеници в света на измамниците – Виктор Лустик продава Айфеловата кула два пъти.
„Граф“ Виктор Лустиг е мъж с много чар. Маниерите му привличат вниманието, а разговорите му предизвикват интерес към нечувани неща. До 1925 г. той седи редом с мъже с бели якички, които пушат пури и ухажват жени, докато прибира хиляди долари чрез измама.
Една от най-известните му измами е с машина за печатане на пари, от която излизат само 100-доларови банкноти. Благодарение на нея, той обира много хора, а след изобилие от схеми и трикове е арестуван над 40 пъти.
Но това не е най-грандиозната му измама. Докато е в Париж, правителството пуска съобщение за необходимостта от ремонт на Айфеловата кула. Общественото мнение веднага се разделя, като някои подкрепят ремонта, а други гласуват против. Вестник пък отбелязва, че би било по-евтино просто тя да бъде съборена.
Служител на правителството задейства план по продажбата на кулата па скрап. На тайна среща с търговци на метали в Hotel de Crillon той търси най-изгодната оферта за 7000-те тона скрап от паметника. Този служител обаче е Виктор Лустиг, който има нова жертва - Андре Поасон, новак в града, с когото той по-късно се свърза лично.
Той разказва на Поасон как държавната заплата едва му стига да свързва двата края и веднага получава предложение за подкуп от 70 000 долара, за да гарантира, че именно Поасон ще направи печелившата оферта в надпреварата за метала от кулата.
Скоро става ясно, че никой не планира да събаря Айфеловата кула, но дотогава Виктор вече е далеч. И тъй като никъде не се появяват новини за измамата, той е готов да я повтори. Този път обаче жертвата му отива в полицията, разказвайки как е бил измамен с обещанието да му бъдат продадени остатъци от Айфеловата кула. Новината попада в медиите, но Виктор я чете в Съединените щати.
Той е принуден да се завърне към машината си за печатане на пари, с която продължава да мами цивилни и офицери, високопоставени служители и нетърпеливи бизнесмени. Дори успява да преметне Ал Капоне – един от най-големите мафиоти в Чикаго по това време.
След това си партнира с химик на име Том Шоу, за да увеличи бизнеса си с фалшификати. Скоро дуото започна да прави по 100 000 долара на месец, а парите се появяват на различни места в цялата страна, тревожейки властите, разказва Amusing Planet.
През 1935 г. приятелката му разкрива местоположението му на федералните агенти при анонимно обаждане, за да му отмъсти за изневяра. Виктор се признава за виновен и е изпратен в Алкатраз с 20-годишна присъда. Умира на 31 август 1949 г.