„По-справедливо и логично е стъпките за повишаването на акцизите да са равномерни всяка година и да отразяват различната степен на вреда на отделните продуктови категории.“
Това казва Вержиния Джевелекова от Филип Морис България във връзка с предложението на служебното правителство за 4-годишен данъчен календар за увеличение на акцизите върху всички тютюневи изделия и електронните цигари.
 Предложението беше прието на първо четене в Комисията по бюджет и финанси. Чуха се гласове и в подкрепа, и против.
Разговаряме с Вержиния Джевелекова за гледната точка на компанията.

Г-жо Джевелекова, каква е позицията на Филип Морис България относно новото предложение за повишаването на акцизите и какви ще са ефектите?

Последователната ни позиция е, че въвеждане на дългосрочен календар за плавно повишаване на акцизите е най-добрата европейска и световна практика за фискална регулация – за потребителите, бизнеса и правителството.

Тази наша позиция остава непроменена и ние подкрепяме такъв подход. В тази посока беше и изказването ми пред народните представители. Постепенното повишаване на акцизната тежест е сред доказаните данъчни и ценови мерки за постигане на основните цели – напредък в постигане на здравните цели чрез ограничаване на тютюнопушенето и осигуряване на приходи в бюджета, като при плавно увеличение се минимизира риска от разрастване на незаконна търговия.

А за да бъде логичен и справедлив данъчният календар, стъпките за покачване на акцизите би трябвало да са пропроционални спрямо отделните продуктови категории, като се отчита различния им рисков профил, делът и приносът им в общите постъпления в бюджета и като се следват добрите европейски практики в областта. Именно в този аспект, по конкретните стъпки на календара се изразиха различни становища по време на първо четене на проекта.

С какво конкретно този акцизен календар се отдалечава от изброените критерии за логичен и справедлив календар, според вас?

В календара се предлага, от една страна, по-високо увеличение на ставките за нагреваемите изделия спрямо останалите изделия, а от друга увеличенията за всяка от четирите години е неравномерна. Подобно е предложението и за течностите за електронни цигари. По-справедливо и логично е стъпките за повишаването на акцизите да са равномерни всяка година и да отразяват различната степен на вреда на отделните продуктови категории. Както процентното повишение, така и ценовият ефект, може да бъдат по-балансирани, по-пропорционални и по-равномерни през годините и данъчната тежест върху бездимните изделия да не надвишава тази върху продуктите от категорията на изделията за пушене . Какви според вас са мотивите на служебното министерство на финансите при новото предложение? Считам, че те са точно в посока постигане на основните цели, споменати вече по-горе: 1) осигуряване на приходи в бюджета, 2) ограничаване на тютюнопушенето и 3) напредък към очакваните нови минимални изисквания за акцизните ставки, които Европейската комисия предстои да предложи. Но с предложението за доста по-високо облагане на нагреваемия тютюн спрямо останалите продукти, може да се даде грешен сигнал към потребителите относно степенуване на вредността. Тъй като целта на дебатите на първото четене в бюджетна комисия беше народните представители да изслушат всички коментари и аргументи, аз вярвам, че те могат да предприемат необходимите стъпки за обсъждане на приемливи и рационални корекции на ставките за бездимните продукти. Какъв би могъл да е по-рационалният акцизен календар у нас предвид очакваното през декември ново предложение от ЕК за ревизия на Директивата за акцизното облагане на тютюневите изделия? По какъв начин е редно да се доближим до очакваните от ЕС нива на облагане? Точното предложение на Европейската комисия предстои да бъде изнесено скоро, то ще подлежи на консултации сред страните-членки, но според редица публикации в европейските и нашите медии, се очаква сериозна стъпка към удвояване на настоящите минимални изисквания за общо облагане на конвенционалните изделия за пушене – за цигарите сега е 90 евро на хиляда къса, а за тютюна за пушене – сега е 60 евро на килограм. А новото е, че ще се въведе за първи път в ЕС и минимално изискване за облагане на нагреваемия тютюн на ниво, сходно с най-ниското за традиционните тютюневи изделия, което е за тютюна за пушене – такава е и настоящата най-масова практика в ЕС. Ще се облагат и течностите за електронни цигари. Чрез високото облагане на цигарите се цели отказ от тютюнопушенето или ограничаване на пушенето сред настоящите пушачи, а онези от тях, които не се отказват, ще получат ясно послание за възможността чрез бездимни алтернативи да намалят вредата за себе си и за околните. На фона на очакваните промени в европейското законодателство, нашият данъчен календар може да бъде леко редактиран и да бъде добра основа за следващите години, когато ще трябва постепенно да достигаме високи минимални изисквания за цигарите. При неприемането на акцизен календар по-рано в средата на годината изчислението бе, че това ще доведе до около 100 млн. лв. по-малко в бюджета. Смятате ли, че сега се прави опит да се компенсират тези приходи? Ако по-рано тази година беше въведен календар, естествено положителният ефект върху бюджетните приходи можеше и да започне да се отчита още от есента. Разчетите за бъдещи допълнителни приходи или за нереализирани приходи за минал период е в ръцете на държавата. Едно е сигурно - един безпристрастен и справедлив спрямо различните продуктови категории календар ще бъде солидна база за справедлива конкурентна среда, в резултат на което да се изпълнят прогнозите за приходите за всяка следваща година на календара. Какво показва световната практика по отношение на ефекта в държавния бюджет от резкия ръст в акцизите върху тютюневите изделия? Едва ли има някакво съмнение, че рязък скок в акцизите води до рязък скок на незаконната търговия. Българският пример от недалечното минало е показателен - от около 17% през 2009 г. контрабандата на цигари за няколко месеца се вдигна на 34% при рязкото покачване на данъка вместо до минималното тогава изискване от 64 евро на 76 евро за хиляда къса. А нивото на тютюнопушене не е намаляло за последните десетина година – според Евробарометър 2021 г. то е непроменено - 36% от 2010 г. досега. Ето друг по-скорошен пример от ЕС - Франция. Според проучване на KPMG за 2021 г. прекомерното увеличение на цените доведе до рязко повишаване на потреблението на незаконни цигари – от 13% през 2019 г. на 29% през 2021 г. Незаконният пазар не води до нищо друго освен загуба на бюджетни приходи, финансиране на престъпни групи и дори до увеличаване на потреблението, но на незаконни продукти. Какви промени в потребителските тенденции очаквате, ако предложението за увеличение на акцизите върху тютюневите изделия от следващата година бъде прието в настоящия му вид? Вярвам, че няма обективна причина данъчната тежест върху бездимните тютюневи изделия да не бъде коригирана от народните представители, тъй като е предложена да е по-висока от останалите продукти, имайки предвид техните характеристики и начина на използване. Така че нека да гледаме голямата картина и дългосрочните промени на потребителските тенденции, които ясно сочат за промяна на потребностите за замяна на по-вредните продукти с по-малко вредни алтернативи. А при преразглеждането на Директивата за акцизното облагане на тютюневите изделия, основните ѝ цели за хармонизация между държавите-членки и напредък в ограничаване на тютюнопушенето и неговите рискове за здравето ще се затвърдят. Интервюто се публикува с подкрепата на Филип Морис България