В началото на тази година Калифорнийският университет е инвестирал колосалните 4 млрд. долара във фонд, занимаващ се с недвижими имоти. Той не е единственото висше училище, решило се на такава стъпка. Подобни действия са предприели и университети в Джорджия, Вашингтон и Тексас, пише Business Insider.

Висшите училища в САЩ се управляват по различен начин и макар да са образователни институции, те често действат като търговски предприятия, т.е. печалбата е на първо място.

Да се инвестира в недвижими имоти, за да може университетът да печели, е практика, започнала през 80-те години на миналия век.

И тъй като разполагат с големи средства, в наши дни са се превърнали в цел за мениджъри на фондове и други финансови институции. Най-общо казано – университетите разполагат със свеж паричен ресурс, който всеки сектор на драго сърце би приел под формата на инвестиция.

По правило висшите училища получават и държавно финансиране. Но често пъти бюджетът им бива попълван от милионни дарения от други източници. Тези пари са освободени от данъци, което прави даването им по-примамливо. Вместо да сложи сумите по банковите си сметки и след десетилетия инвеститорът да получи някаква малка печалба, университетът действа агресивно. Започва да инвестира в пенсионни фондове, в хеджфондове, занимаващи с недвижими имоти и т.н. В крайна сметка целта е печалба.

До края на 80-те години висшите училища правят предимно нискорискови инвестиции като например държавни облигации. След това обаче стратегията се променя. През 1998 г. мениджър на хеджфонд успява да убеди Йейл да инвестира 300 млн. долара в структурата му. Парите са дадени, а краят на тази история е добър за всички. Инвестицията на университета е увеличена до няколко десетки милиарда през следващите години. Фондът на предприемчивия мениджър преуспява, а самият той става милиардер.

Оттогава отношението към парите, които висшите училища получават под формата на дарения, се променя коренно. Започват инвестиции във високорискови, но и много печеливши инструменти. В наши дни университетските инвестиции в различни фондове в САЩ се оценяват на 130 млрд. долара.

Междувременно с години публичното финансиране (местно и държавно) намалява. Така че висшите училища разчитат все повече на дарения и по-точно на начините за умножаването им. Това обаче променя и самият подход при образованието. Вместо да предлагат разнообразие от специалности, висшите училища се концентрират върху бизнес и технологии, благодарение на което в бъдеще може да получат дарения от възпитаниците си. Хуманитарните науки са оставени настрана.

И тъй като е ясно, че от всичко това се печели добре, логично се появява въпросът къде отиват парите.

Със сигурност не и за да се помага на студенти със стипендии или по друг начин. Тъкмо обратното – университетите обикнове ги харчат за свои нужди. Така вместо със забогатяването на образователната институция тя да стане по-достъпна за всички (най-вече за онези, които нямат пари за такса), се случва точно обратното.

Същевременно Уолстрийт извлича огромни средства от висшите училища, достатъчни да се платят таксите на стотици хиляди. А често пъти даването на пари не гарантира печалба.

През 2003 г. например споменатият вече университет в Калифорния губи стотици милиони заради подобни операции. Отговорът на ръководството му е повишаване на таксите и ориентиране към чуждестранни студенти, които плащат по-скъпо. Т.е. отново училището се затваря и ограничава достъпа. Въпреки лошия си опит от 2003 г. университетът продължава да инвестира активно и до днес.

Ето защо в наши дни университетите в САЩ са по-близо до финансовите борси, отколкото до образованието. И няма изгледи това скоро да спре.