Мястото на действието е Дания и по-точно град Орхус.

В мазето на местния университет има дълги редици от рафтове с пластмасови кофи. Върху тях са изписани номера, а вътре се съхраняват човешки мозъци, потопени във формалин. Защо?

Истината е, че и днес науката знае сравнително малко за човешкия мозък. Преди 80 години обаче се е знаело още по-малко. Горе-долу към края на Втората световна война в Дания се взема решение да започне събирането на мозъци от починали хора. Целта – научно-изследователска. Идеята е лекарите да имат свободен достъп и съответно да разберат по-добре какви поражения нанасят върху този орган различните болести. И съответно – как да ги лекуват, разказва BBC.

В наши дни може и да звучи скандално, но преди няколко десетилетия не е имало праткика за запазване на човешки останки да се иска съгласие. В Дания започват да събират мозъците на предимно психично болни хора. От една страна повечето от тях едва ли биха разбрали какво ги питат даже да им е търсено съгласие. От друга, тогава разбирането за лечение на тези болести е съвсем различно. Болните често биват изолирани от близки и семейство, върху тях се експертиментира с различни терапии. Обществото също не е било особено толерантно, така че е донякъде прието, когато човек се разболее от нещо подобно, да бъде почти изоставен от близките си и да зависи само от волята на лекарите.

И понеже никой не се интересува от подробностите, събирането и запазването на мозъци е вършено почти в секретност. Не точно, но просто твърде малко хора имат желание да научат подробности.

Така в продължение на почти 40 години в университета се трупат органи. Към средата на 80-те години обаче реалностите са други. Тогава е взето решение практиката да бъде прекратена.


Дали човешкото дълголетие изобщо има граница?Да имаш торта за рожден ден със 100 свещи е хубаво, но в днешно време не е нищо особено

„Разполагаме с 9479 човешки мозъка. Всички са в кофи и са номериран от първия до последния“, казва пред BBC Мартин Нилсен, патолог и управител на звеното, наричано „Мозъчната колекция“.

Според него в миналото органи са взимани най-често от хора, страдащи от шизофрения и деменция. Идеята за събирането им идва от двама професори – Ерик Стромгрен и Ларус Ейнарсон. Така се създава Институът за мозъчни патологии, звено, което съществува и до днес.

И макар много хора да не са наясно какви точно практики се прилагат там, институтът става популярен през 60-те и 70-те години на миналия век. Едва в края на 90-те години обществото научава подробностите. И започва един продължителен обществен и медиен дебат.

„Първоначалните реакции бяха в посока, че трябва да се отървем от стореното зло като се откажем и от самата колекция – да погребем мозъците или да ги кремираме“, казва Кнуд Кристиансен, бивш председател на датската асоциация за ментално здраве.

В крайна сметка обаче се решава мозъчната колекция да бъде запазена. През 2027 г. пък е решено тя да бъде преместена в университета в град Оденсе.

Към тези хиляди човешки органи отношението вече се променя, казва днес Кристиансен. Повечето хора са с убеждението, че ако те могат да се изпозват с научни цели, за да се помага на бъдещи пациенти, това трябва да бъде направено.

„Би било жалко, ако не се използва за научни цели“, казва и „пазителят“ на колекцията Нилсен.

С чип в черепа - как мозъчно-компютърните интерфейси променят хората Проучвания показват, че иновативната технология, разработвана от Neuralink на Мъск, може да доведе до странни ефекти

Всъщност за учени, които се занимават с тази материя, това е истинска златна мина. Датската колекция е уникална и защото в нея се пазят най-старите мозъци, на практика недокоснати. Това означава, че един учен може да добие непосредствени впечатления за процеси ли заболявания без да му се налага да чете трудове, писани преди 50-60 години и да се пита дали авторът в забелязал всичко важно.

„Наблюдавайки пораженията от една болест в „суров вид“ добиваме много по-добра представа за това какво представлява, а и какво е въздействието на лечението“, казва Микел Олесен, един от изследователите, които работят с колекцията.

Органи, пазени от толкова години, днес не се намират лесно. В наши дни трудностите пред събирането им са много повече, защото съгласието е задължително и научните центрове разчитат преидмно на донорство.

„Винаги съм смятал, че имаме тази колекция, за да помагаме на бъдещи болни. Благодарение на изследванията може и да открием нови начини за диагностициране или лечение, които са били немислими преди 50 години“, казва Ниелсен.