Иранската активистка Наргес Мохамади, която е в затвора, беше удостоена с Нобелова награда за мир за битката ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и усилията ѝ за насърчаване на човешките права и свобода, съобщи Нобеловият комитет.

Берит Райс-Андерсен, председател на Норвежкия Нобелов комитет, започна обявяването на наградата с думите „Жена, живот, свобода“ – лозунгът на протеста, предизвикан миналата година от смъртта на 22-годишната Махса Джина Амини в ареста на моралната полиция на страната. Тя беше задържана заради това, че не е носила хиджаб в съответствие с правителствените стандарти.

Рейс-Андерсен каза, че 51-годишната Мохамади, която е майка на момиче и момче близнаци, отдавна е пример за отстояването на тези принципи - на огромна лична цена.

Мохамади е в затвора през по-голямата част от последните две десетилетия, като е осъждана многократно за това, че е гласът на безгласните, както и за безмилостната си кампания срещу смъртното наказание, посочва CNN.

„Режимът я арестува общо 13 пъти, осъди я пет пъти на общо 31 години затвор и 154 удара с камшик“, каза Райс-Андерсен. "Докато говоря, Мохамади все още е в затвора."

Дори и най-мрачните килии на прословутия затвор Евин в Техеран обаче не са смазали мощния ѝ лас. В аудиозапис от вътрешността на Евин, споделен със CNN, се чува Мохамади да скандира „Жена, живот, свобода“, пише изданието.

Френски актриси отрязаха кичури от косите си в подкрепа на жените на Иран

Мохамади знае много добре цената на публичното говорене

Бруталното потушаване на протеста от страна на иранските власти до голяма степен потуши движението, предизвикано от смъртта на Амини, като моралната полиция възобнови своите патрули, в които следи за „неправилно“ носене на хиджаб. Иранските жени са изправени пред 10 години затвор за неподходящо облекло след одобрение на законопроекта за хиджаб, припомня CNN.

Тази седмица ирански активисти обвиниха полицаи, че са нападнали тийнейджърка, тъй като не е носила забрадка на метростанция в Техеран, което е довело до хоспитализацията ѝ със сериозни наранявания. Иранските власти казаха, че причината е ниското кръвно налягане.

В коментари, получени в четвъртък от CNN, Мохамади казва, че поведението на правителството е показателно за неговите съгласувани усилия да попречи на истината да излезе наяве.

През август тя беше осъдена на допълнителна година затвор за продължаващата си активност в затвора, след като даде интервю, в което говори за сексуални посегателства зад решетките.

Тя вече излежаваше присъда за публикуване на книга миналата година, посветена на бруталните затворнически методи на Иран, озаглавена „Бяло изтезание: Интервюта с ирански жени затворници“, както и за документален филм, разказващ историите на държаните в изолация – наказание, което самата Мохамади е изтърпяла.

Тя обаче остава невъзмутима. В скорошно писмо, изпратено пак до CNN, Мохамади се противопоставя на задължителния хиджаб и говори за лицемерието на една религиозна държава, в която се извършва сексуално насилие срещу задържани жени.

Когато дойде на власт преди четири десетилетия, пише тя, религиозният режим използва задължителния хиджаб, за да „покаже образа на господство, подчинение и контрол над жените“ като средство за контрол на обществото.

„Представете си ирански жени, които в продължение на 44 години са били принудени да носят покривало за глава, дълги палта и тъмни панталони в летните горещини. По-лошото е, че те са били под психологически натиск да се придържат стриктно към задължителния хиджаб, всичко това, за да запазят имиджа на религиозните ислямски мъже и да гарантират сигурността и чистотата на жените. Сега същите тези жени са подложени на сексуално насилие и тормоз.

В писмото си и в отговорите си до CNN Мохамади описва инциденти на сексуално насилие срещу нея и други задържани жени в различни затвори от 1999 г. насам.

Според Мохамади сексуалното насилие срещу задържани жени „значително е нараснало“ след протестите, които обхванаха Иран миналата година, което я кара да опише насилието като „системно“.

„В затвора чух разказите на три жени от протестите, които са били сексуално насилвани. Една от тях е известна активистка на студентското движение, която при влизането си в затвора подала жалба до властите и съобщила, че след ареста на улицата ръката и кракът ѝ били оковани с белезници и вързани за двата пръстена в горната част на вратата на колата. И в това положение тя е била сексуално насилвана“, разказва Мохамади.

Тя допълва, че с друга затворничка са посетили „карантинната“ зона на затвора под претекст, че носят храна на друга задържана и че са видели младата жена там със синини по корема, ръцете, краката и бедрата.

Иранското правителство отхвърли широко разпространените твърдения за сексуални посегателства срещу задържани, включително в задълбочено разследване на CNN миналата година, като ги нарече „неверни“ и „неоснователни“.

Години наред Мохамади говори за сексуалното насилие срещу затворници, нарушавайки табутата в своята консервативна страна. През 2021 г. тя беше домакин на дискусия чрез приложението за социални медии Clubhouse, където жени, включително Мохамади, споделиха своите истории за нападения от страна на правителствени „агенти“ от 80-те на миналия век до 2021 г.

„Жените, които са подложени на сексуален тормоз, се изпълват с гняв, страх и несигурност, но когато тяхната женственост е скрита и потисната от идеологически и религиозни твърдения, те не само ще бъдат ядосани и ужасени, но и ще се почувстват измамени и манипулирани от правителството, което е още по-тревожно“, пише тя. Подобно сексуално насилие „оставя толкова дълбоки белези върху душите и умовете им, че е трудно да се възстановят от тях и може би никога няма да се възстановят напълно“, добавя тя, цитирана от CNN.

Да издържиш всички трудности

Заради отказа си да бъде накарана да мълчи зад решетките, Мохамади получава забрана да говори директно със съпруга и децата си през последните 18 месеца.

„Когато съпругата ви и най-близкият ви човек е в затвора, всеки ден се събуждате със страха, че може да чуете лоши новини“, казва мъжът ѝ Таги Рахмани пред CNN в скорошно интервю от Франция, където живее с децата си, вече тийнейджъри, след като Мохамади е затворена през 2015 г.

Той и правозащитни групи изразиха загриженост относно здравето на Мохамади и достъпа ѝ до медицински грижи, след като тя получи сърдечен удар и беше оперирана миналата година.

В същото време Рахмани с гордост показва престижни международни награди, които е получил от нейно име. Тя има „безкрайна енергия за свобода и човешки права“, казва той.


Getty Images / Таги Рахмани държи Ваймарската награда за правата на човека, с която съпругата му Наргес Мохамади е удостоена през 2016 г.

Съпругът на Мохамади също е бил политически затворник общо 14 години. Запознават се, когато тя посещава неговите уроци по съвременна история през 1995 г.

Синът им Али казва пред CNN, че се гордее с майка си и смята, че трябва да продължи битката си „за Иран и за нашето бъдеще“.

„Тя не е била винаги с нас, но винаги, когато е била, беше грижовна и добра майка. Вече съм приел този вид живот. Всяко страдание, което трябва да понеса, няма значение.“

Киана, близначката на Али, която е предпочела да не говори със CNN, иска майка си до себе си. Баща ѝ казва, че тя вярва, че ако родиш дете на този свят, трябва да поемеш отговорност и да го отгледаш.

Цената на жертвата

Болката от раздялата със семейството е нещо, което Мохамади преживява всеки ден. Това е цената на жертва, която тя е избрала да направи, заради мечтата за свободно бъдеще, която определя живота ѝ.

„Моментът, в който се сбогувах с Али и Киана, не беше различен от времето, когато почти умрях в озеленения с двор на Евин“, пише тя до CNN, без да уточнява кога е това събитие. „Набрах глухарчетата от двора на Евин. Стоях боса на горещия асфалт на 14 юли“, разказва тя, имайки предвид деня, в който се сбогува с децата си в затвора, преди да заминат за Франция. „Краката ми горяха, но и сърцето ми гореше. Изпратих глухарчетата към небето и докато лицата на моите деца минаваха покрай очите ми, сълзите ми бликнаха като пролетен дъжд“, продължава Мохамади.

„Ако погледна затвора от прозореца на сърцето си, бях по-скоро непозната за дъщеря си и сина си, пропускайки най-добрите години от живота си, които никога няма да се върнат. Сигурна съм обаче, че не си струва да живееш в свят без свобода, равенство и мир, не си струва дори да го гледаш“, казва носителката на Нобеловата награда за мир и допълва:

„Избрах да не виждам децата си и дори да не чувам гласовете им, а да бъда гласът на потиснатите хора, жени и деца от моята земя.“