Tesla засилва инерцията към дъното. Разпада ли се автомобилната империя на Мъск
Компанията вече не е новатор в неразработен пазар, а динамичен участник, който се бори със спад в продажбите и жестока конкуренция
Имаше времена, когато по всичко изглеждаше, че Tesla никога не може да сбърка в стратегията си.
Само за малко повече от десетилетие тя се превърна от технологичен стартъп в производител на автомобили за масовия пазар, инвестира милиарди в бизнеса си с чиста енергия, а стойността ѝ нарасна главоломно.
Сега обаче компанията се бори с намаляващите продажби и силната конкуренция от китайските производители, както и с проблеми с най-голямата си гордост – широко рекламирания киберпикап, пише BBC.
По-ниските продажби са се отразили на приходите и са намалили печалбата. От началото на годината цената на акциите е спаднала с над една четвърт. Tesla намали цените на основните пазари и е в процес на съкращаване на около 14 000 служители – 10% от глобалната ѝ работна сила. Сред засегнатите са висши ръководители и целият екип, отговорен за мрежата от зарядни станции.
И така, дали всичко това е само препъни камък по пътя на успеха или летящата бизнес стартегия на Tesla започва да се разпада?
"Става въпрос за разваляне на заклинание". Това заяви основателят и главен изпълнителен директор Илон Мъск пред специална публика в калифорнийския завод на Tesla през юни 2012 г. "Светът досега е бил подвластен на илюзията, че електрическите автомобили не могат да бъдат толкова добри, колкото бензиновите", допълни той при представянето на новия Tesla Model S – автомобил, за който настояваше, че ще разруши тази илюзия. И това не беше празно обещание.
По онова време електрическите автомобили имаха дългогодишна репутация на бавни, невдъхновяващи и непрактични, с много ограничен пробег. Въпреки че нови модели като Nissan Leaf започваха да се радват на нишови последователи, те все още нямаха голямо влияние върху по-широкия пазар.
Model S беше мощен, имаше характеристики на спортен автомобил и можеше да измине до 265 мили с едно зареждане. Той не беше евтин, започвайки от 57 000 долара в САЩ за версията с най-ниска производителност, но със сигурност имаше значение.
Оттогава Tesla пусна на пазара още четири модела, включително SUV Model X, "достъпните" Model 3 и Model Y, както и Cybertruck.
Сега тя разполага с огромни, т.нар. гигафабрики, които произвеждат автомобили в Шанхай и Берлин, в допълнение към първоначалния завод във Фримонт, Калифорния, както и редица други обекти в САЩ.
Миналата година тя е доставила 1,8 млн. автомобила, което показва, че се е утвърдила като производител за масовия пазар.
Но според професор Питър Уелс, директор на Центъра за изследване на автомобилната индустрия към университета в Кардиф, точно това е част от проблема. "Когато Tesla се появи за първи път, имаше вълнуващ нов продукт, харизматичен главен изпълнителен директор и наистина изглеждаше като пионер в индустрията", обяснява той.
Сега обаче компанията "вече не е предприемчив новатор, а се превръща в утвърден участник в индустрията с всички предизвикателства, които това носи, когато се сблъсква с нарастващ брой конкуренти в едно пазарно пространство".
Други компании, например китайската Nio, предлагат по-вълнуващи продукти, казва професор Уелс. Китайската BYD пък предлага добри характеристики на по-ниски цени. "В общи линии светът настигна Tesla", допълва той.
Няма съмнение, че конкуренцията е много по-голяма, отколкото преди. Един от най-големите примери за това е скандалът с дизеловите емисии от 2015 г., след който Volkswagen започна да влага много повече инвестиции в електрически превозни средства.
И тъй като правителствата по света започнаха да разглеждат евентуални забрани за продажба на нови бензинови и дизелови модели, скоро ги последваха и други утвърдени производители. Клиентите, които търсят електрически автомобил с приличен пробег и мощност, вече имат много възможности за избор.
Междувременно в Китай политиците от години разглеждат развитието на електромобилите като възможност да заемат значителен дял от световния пазар и насърчават тяхното развитие.
Резултатът е бързият растеж на марки като BYD, която в края на миналата година изпревари Tesla и стана най-големият производител на електрически автомобили в света.
В същото време, с утвърждаването на пазара на електромобили, в много части на света бяха ограничени субсидиите за подпомагане на потребителите при закупуването им. Това може би е една от причините за забавянето на бурния ръст на продажбите през последните години и за необходимостта от намаляване на цените от страна на самите производители.
Според независимия автомобилен анализатор Матиас Шмид това със сигурност е оказало влияние върху Tesla.
"Финансовите министри, които преди с удоволствие предлагаха атрактивни стимули за закупуване на електрически автомобил с батерия в пазарна среда, в която по същество се предлагаше само Tesla или пак Tesla, сега спират кранчето на субсидиране", смята той.
Един от пазарите, на които това е оказало силно въздействие, е Германия. Схемата за субсидии, която предлагаше хиляди евро отстъпка от цената на нов електромобил, беше внезапно прекратена през декември.
Продажбите на електромобили там рязко спаднаха през първите три месеца на тази година, като Tesla отбеляза 36% спад в сравнение със същия период на 2023 г.
Въпросът сега е дали Tesla може да си върне загубената инерция. Илон Мъск възлага надежди на компанията да се превърне в лидер в автономността на превозните средства като доставчик на роботизирани таксита без шофьори.
И все пак, Мъск говори за перспективата за пълна автономия от много дълго време. През 2019 г. например обеща, че до една година по пътищата ще се движат един милион Tesla, които ще могат да действат като роботакси. Както виждаме, реалността е доста по-различна.
Стремежът към пълна автономия се вписва в идентичността на Tesla като технологичен бизнес, а не като традиционен производител на автомобили. Критиците на Мъск обаче смятат, че това е просто димна завеса, за да се отвлече вниманието от други проблеми.
Междувременно Tesla вече започна да намалява цените, за да стимулира продажбите и да съкращава разходите и броя на служителите, за да подобри маржовете, допълва BBC.