Полицията в Буенос Айрес използва водни оръдия и сълзотворен газ, за да се справи с бурните протести, след като аржентинският Сенат одобри първия пакет от строги мерки за икономии, предложени от президента Хавиер Милей.

Резултатът бе постигнат, след като протестиращите, които настояваха сенаторите да отхвърлят програмата на Милей за съкращения и икономическо дерегулиране, хвърляха по полицията палки, камъни и коктейли "Молотов" и преобръщаха автомобили, съобщава The Guardian.

Десетки протестиращи получиха медицинска помощ на улицата, а полицията съобщи, че 20 полицаи са били ранени при сблъсъците. Най-малко петима депутати от опозицията заявиха, че са били хоспитализирани, след като полицията ги е напръскала с лютив спрей.

Хиляди банкери, учители, шофьори и работници от редица други профсъюзи се бяха събрали около Конгреса през целия ден, като удряха барабани, свиреха с тръби и скандираха: "Нашата страна не се продава!" и "Ще защитим държавата!"

Президентството нарече протестиращите "терористи" и ги обвини в "опит да извършат държавен преврат", като нарушават работата на Конгреса.

След 11 часа разгорещени дебати късно в сряда сенаторите гласуваха с 37 на 36 гласа в подкрепа на законопроекта, с което осигуриха първоначална законодателна победа на либертарианския лидер в кампанията му за изпълнение на амбициозната му програма. Но законодателите все още трябва да одобрят отделните мерки при гласуване член по член, което предстои.

Ако Сенатът одобри законопроектите с изменения, долната камара също ще трябва да ги одобри, преди Милей официално да приеме първия си закон след встъпването си в длъжност през декември.

Президентът трябва да присъства на срещата на върха на лидерите на Г-7, която започва в Италия в четвъртък, по покана на крайнодесния министър-председател Джорджия Мелони.

Поляризиращият десен икономист дойде на власт с обещания, че ще разреши най-тежката икономическа криза в Аржентина от две десетилетия насам, с годишна инфлация, достигаща 300%, и задълбочаваща се рецесия.

Но неговата партия, съставена от политически новаци, има само малка част от местата в Конгреса и той се бори да сключи сделки с опозицията.

Сенаторите гласуват два законопроекта - данъчен пакет, който намалява прага за облагане на доходите и закон за държавна реформа с 238 члена, който беше приет от долната камара на Конгреса в края на април.

Първоначално наречен "омнибус" заради своите 600 члена, разглежданият разводнен вариант все още делегира широки законодателни правомощия на президента в областта на енергетиката, пенсиите, сигурността и други области.

"Имаме най-слабия президент, който някога сме виждали, който се опитва да приеме най-големия законопроект, който някога сме виждали", казва пред The Guardian Ана Ипарагире, аржентински анализатор във вашингтонската стратегическа компания GBAO.

За разлика от предишните аржентински лидери след завръщането на демокрацията през 1983 г., Милей не успя да приеме нито един законодателен акт през първите шест месеца от мандата си. Вместо това популистът аутсайдер разчита на изпълнителната власт, за да намали държавните разходи и да премахне икономическите ограничения.

Пакетът среща съпротива от страна на лявото перонистко движение, лоялно на бившия президент Кристина Фернандес де Кирхнер, което доминира аржентинската политика през последните две десетилетия и има влияние върху влиятелните синдикати в страната.

"Днес правителството обявява война на аржентинския народ", заяви пред репортери перонистката депутатка Сесилия Моро.

Перонисткият блок контролира 33 от общо 72-те места в Сената, докато партията на Милей - "Напредък на свободата" - има само седем.

Преди гласуването в сряда анализаторите заявиха, че чуждестранните инвеститори и Международният валутен фонд, на който Аржентина дължи зашеметяващите 44 млрд. долара, внимателно следят дали Милей ще успее да постигне консенсус с опонентите си, за да реализира амбициите си.