Американският производител на полупроводници Wolfspeed отлага плановете си за изграждане на завод за 3 млрд. долара в Германия, подчертавайки трудностите на Европейския съюз да увеличи производството си на това поле и да намали зависимостта си от азиатските чипове.

Планираният завод в провинция Саарланд, в който ще се произвеждат компютърни чипове, използвани в електрическите автомобили, не е напълно изоставен и компанията все още търси финансиране, разкрива неин говорител, цитиран от Reuters, добавяйки, че след като е намалила капиталовите си разходи в резултат на слабостта на европейските и американските пазари на електрически превозни средства, базираната в Северна Каролина Wolfspeed сега се фокусира върху увеличаването на производството в Ню Йорк. Компанията ще започне строителството в Германия най-рано в средата на 2025 г., две години по-късно от първоначалната си цел. Wolfspeed е подложена на натиск от страна на инвеститор да подобри стойността за акционерите, след като акциите ѝ спаднаха с около 51% през последната година.

Много компании, сред които Intel, TSMC, Infineon, STMicroelectronics и GlobalFoundries, обявиха планове за нови европейски заводи, след като ЕС стартира своя Закон за чиповете през 2022 г. Конкурирайки се с подобни планове в САЩ, Китай и Япония, законодателството имаше за цел да събере 43 млрд. евро чрез публични и частни инвестиции за укрепване на полупроводниковата индустрия в региона. То беше изготвено, след като пандемията от COVID-19 доведе до недостиг на полупроводници в световен мащаб, и има за цел да улесни производството на най-съвременни чипове в Европа.

Но две години по-късно малко проекти се изграждат в действителност, а още по-малко са получили одобрението на Европейската комисия за държавна помощ, без която те не са финансово жизнеспособни. Забавянето спъва усилията на региона да стане по-самостоятелен и да се предпази от ескалиращото търговско напрежение.

Според Ян-Петер Клайнханс, експерт по чипове в германския мозъчен тръст за технологии и политика interface, известен преди като Stiftung Neue Verantwortung, целта на ЕС да спечели 20% от световния пазарен дял до 2030 г. към днешна дата е недостижима.

„Самостоятелността е нереалистична, като се има предвид взаимосвързаният характер на пазарите на чипове, а Европа остава уязвима към сътресения“, предупреждава той. „Все пак трябва да сме впечатлени от огромното количество обявени проекти. Дори ако някои от тях никога няма да видят бял свят."

Съгласно Закона за чиповете на ЕС публичните средства се предоставят от националните правителства, а проверката на проектите се извършва в Брюксел. В началото Германия, най-голямата икономика в Европа, беше водеща в подкрепата на плановете на Intel, TSMC, Infineon и Wolfspeed. Досега обаче нито един от тях не е получил одобрение от ЕС. След това обаче Германия изпадна в бюджетна криза, което отслаби ангажимента ѝ към големи инфраструктурни проекти, въпреки че според официални лица финансирането на заводите за полупроводници не са под въпрос.

Но успехите на популистките партии на европейските избори могат да отслабят подкрепата за проектите за възобновяема енергия, които са ключов източник на бизнес за производителите на чипове, или да доведат до антиимиграционни политики, които да затруднят наемането на персонал.

Проблеми и за Intel

Планираният завод на Intel в източногерманския град Магдебург се очаква да бъде най-големият в Европа и да струва 33 млрд. долара, включително 11 млрд. долара държавна помощ. Компанията трябваше да започне подготвителните работи по проекта тази година, но това беше отложено, а непосредственият проблем е слоят от богата горна почва на обекта, равняващ се на 80 000 камиона пръст. Съгласно германското законодателство почвата трябва да бъде запазена и разпределена между земеделските производители, преди да започне строителството.

Това означава, че завършването на проекта, който ще бъде единственият завод в Европа за производство на най-съвременни логически чипове, се измества към края на десетилетието.

"Очаква се първото съоръжение в Магдебург да започне производство в рамките на четири до пет години след одобрението на Европейската комисия", разкри наскоро говорител на Intel.

И все пак някои проекти напредват. TSMC например планира да започне работа по завод за 11 млрд. долара в Дрезден тази година, заедно с производителите на автомобилни чипове Robert Bosch, NXP и Infineon. Френско-италианската компания STMicroelectronics, конкурент на Wolfspeed, миналия месец получи одобрението на ЕС за завод за силициев карбид на стойност 5 млрд. евро, който се изгражда в Италия.

Друг конкурент на Wolfspeed - Onsemi, в сряда обяви плановете си да похарчи до 2 млрд. долара за разширяване на производството на силициев карбид в Чешката република в очакване на одобрение от ЕС.

Отговорникът за антитръстовата политика на ЕС Маргрете Вестагер заяви през май, че е "абсолютно сигурна", че одобренията са предстоящи.

През 2023 г. STMicroelectronics получи одобрение от ЕС за изграждане на завод на стойност 7,5 млрд. евро в Крол, Франция, заедно с GlobalFoundries. Строителството по този проект, но втората компания все още не участва в него.

"Степента и темпото на нашето разширяване в Крол ще бъдат съобразени с търсенето на клиентите и пазарните условия", категорични са GlobalFoundries.

Германската компания Infineon, която през 2023 г. започна да изгражда на свой риск завод за енергийни чипове в Дрезден на стойност 5 млрд. евро, е напът да го завърши през 2026 г., въпреки че все още няма одобрение за помощ от ЕС.

"Сега всичко зависи от Европейската комисия", заяви неин говорител при старта на проекта.