Членовете на ЕП варират от фанатични федералисти, изпълнени с еврофилски плам, до мошеници, които се опитват да изсмучат колкото се може повече пари. Колкото по-добре познава човек Брюксел, толкова по-добре осъзнава, че депутатите от ЕС могат да бъдат групирани в много по-подходящи категории от обикновената политическа принадлежност или националност.

Осъзнали това, от POLITICO публикуват своеобразно ръководство за това как не дотам запознатите със ситуацията в ЕП хора могат да различават типовете законотворци в него един от друг.

Уонаби

Пристигайки в Брюксел с великата идея да вдъхнат нов живот на европейския проект, много бъдещи евродепутати прекарват лятото в поглъщане на доклади от мозъчни тръстове, в изучаване на историята на Европейската общност за въглища и стомана и в умуване кои комисии да изберат.

„Аз ли съм следващият Роберт Шуман“, чудят се те.

След като подлагат потенциалните си сътрудници на изтощителни интервюта, наемат екип от петима усърдни асистенти, които изглеждат еднакво, току-що са завършили Европейския колеж и имат жажда за промяна на законодателството. Младият екип на евродепутатите, определяни като уонабита, владее всички 24 официални езика на ЕС, но общува главно чрез нишови мемета в WhatsApp.

Те изпитват истински възторг, когато ги определят за докладчици в сянка по необвързващи резолюции на Парламента, като тази за клечките за зъби за еднократна употреба. А в условията на възход на крайната десница и настъпващ евроскептицизъм си мислят: „Ако напиша само още няколко доклада по собствена инициатива, ще съм дал своя принос.“

Куфар

Миналата година националното ръководство на партията на евродепутата-куфар е имала наистина вълнуваща идея, която му е представила: „ Отиди в Брюксел. Наистина имаме нужда от човек от твоя калибър там.“

Но обикновено този тип евродепутати не са успели и да прочетат между редовете истинското послание, което е, че са прехвърлени в ничията земя на политиката на ЕС, защото са се превърнали в твърде голямо бреме у дома. Този факт може да бъде свързан както с това, че са замесени в скандал с преправяне на представителни разходи, така и с това, че просто са били напълно безполезни, но по някакъв начин са останали популярни сред хората.

Зомби

Други пък са избрани за втори (или за пореден) път. Евродепутатите-зомбита обикновено са били толкова дълго в Европейския парламент, че приличат на неговите сгради: рушащи се руини, поддържани от данъкоплатците. Те са експерти по Парламента и могат да цитират Правилника за дейността и приложенията към него дословно, зашеметявайки всеки, който се изпречи пред тях в коридорите.

Суетата около новите правила за постепенното премахване на специалния двоен пенсионен фонд е изключително дразнещ за тях, тъй като свободата на мандата е тяхната мантра. Обикновено на домашната сцена партията кипи, защото никой не се е осмелил да се бори за мястото на зомби-евродепутата в листата, а на партийните конгреси зад гърба му често го наричат динозавър.

ЕП-активист

Той презира лобистите, но това не му пречи да възприеме всички техни трикове. Естественото му местообитание е да се снима на групички пред полукръга на Парламента, размахвайки парчета хартия, украсени с хаштагове.

Обикновено изпраща масови имейли до други членове на ЕП с молба за подписи за декласиране на последното безобразие, изречено от десен човек в пленарна зала (което никой не е забелязал, докато не му бъде акцентирано върху него). В същото време в продължение поне на една година ЕП-активистът е поддържал работата на поне една фабрика за дрехи в Южна Азия на пълен производствен капацитет, за да създадете купища тениски, украсени с лозунги, рекламиращи точно това, което ужким осъжда, като например „Край на бързата мода!“.

Въпреки че отказва да се среща с групите по интереси, на които се противопоставя, и общува с комисарите само чрез проформа парламентарни въпроси, ЕП-активистът все още се смятате за човек, който определя дневния ред в Брюксел. Вероятно защото вика най-силно.

Измамник

Евродепутатът от този тип е категоричен и смята, че Брюксел е свърталище на корупция и гнусни федералисти още преди той самият да пристигне, така че защо да не изкара малко пари, докато е там? Ако средствата от бюджета на ЕС не бъдат похарчени за третия му апартамент, те ще отидат само за унищожаване на националния суверенитет.

Знаейки, че измененията, предложени от него, ще бъдат отхвърлени с лека ръка заради санитарния кордон на другите парламентарни групи, той съсредоточава уменията си върху извличането на всеки цент от дъното на ЕС.

Пари за несъществуващи асистенти, важни „мисии“ на екзотични места, консултации за чужди правителства със съмнително отношение към правата на човека, бонуси за несъстояли се участия в Страсбург, връщане на парите от ЕС обратно в националната партия – той е готов на всичко. Манипулирайки системата като опитни играчи, този тип евродепутати стават значително по-добри в счетоводството, отколкото в законотворчеството.

А и рискът е нисък, ако въобще има такъв. Дори ако службата на ЕС за борба с измамите започне да разследва евродепутата-измамник, малко вероятно е някой да разбере. А ако се стигне до наказателно дело, властите или ще го провалят, или - в най-лошия случай - учтиво ще поискат парите обратно.

Призрак

Евродепутатите-призраци някога са били известни имена в родните си страни - може би външни министри или дори министър-председатели, водили краткотрайни технократски правителства. Някои от тях са били и преговарящи за влизането на страните си в ЕС.

Всичко това обаче е минало много отдавна и е било описано в мемоарите им, които никой не купува. В Брюксел те заемат престижно звучащи длъжности като втори заместник-председател на разни измислени комисии, но са отегчени до смърт и журналистите отдавна са спрели да ги търсят.

По този начин представителят на тази група се превръща в поредния евродепутат, чийто център на света не е Брюксел, а родната му столица. Той гледа новините, но отдавна не ги създава.

Войник

Подчинен на строгите изисквания на управляващата партия у дома, неговата задача не е да мисли, а да действа - и да работи в името на правителството си. Ако министър-председателят иска даден закон да бъде отхвърлен, това трябва да бъде направено.

Вървейки по коридора, току-що завършил заседание на Комисията по конституционни въпроси, евродепутатът-войник проповядва важността на укрепването на Парламента, но самият той е продължение на Европейския съвет. Неговите опорни точки засягат изключително национални теми и често се появява в национални политически телевизионни предавания - дори когато би трябвало да е в Страсбург и да гласува.

При всяко разместване на правителствените редици на него му се иска телефонът му да звънне с предложение да се превърне в министър. Обикновено съдбата на представителите на тази група евродепутати е пряко свързана със съдбата на партийния лидер.