Европейските политици копнеят за по-големи банки на целия континент и анализаторите смятат, че Италия може би е напът да отговори на този копнеж с голям брой сливания и придобивания.

Години след кризата с държавния дълг в региона и правителственото спасяване на Banca Monte dei Paschi (BMPS), което предотврати фалита ѝ, мнозина гледат на италианския банков сектор с нови очи.

"Ако се оценят отделните банки в Италия, е трудно да не се мисли, че нещо ще се случи, бих казал, през следващите около 12 месеца", коментира пред CNBC Антонио Реале, съ-ръководител на отдела за европейски банки в Bank of America.

По думите му BMPS е била оздравена и се нуждае от повторна приватизация, а UniCredit в момента седи върху "сравнително голям куп излишни капитали". Според него италианското правителство има нова програма за банковия сектор.

UniCredit, по-специално, продължава да изненадва пазарите с някои звездни тримесечни печалби. През миналата година тя спечели 8,6 млрд. евро (с 54% повече на годишна база), като зарадва инвеститорите чрез обратно изкупуване на акции и дивиденти.

Междувременно BMPS, която беше спасена през 2017 г. с 4 млрд. евро, в крайна сметка трябва да бъде изведена обратно в частни ръце съгласно споразумение с европейските регулатори и италианското правителство. В изказване през март италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви, че "има конкретен ангажимент" с Европейската комисия относно продажбата на държавния дял в BMPS.

"Като цяло виждаме възможност за консолидация на пазари като Италия, Испания и Германия", посочва и Никола Де Каро, старши вицепрезидент в Morningstar, като добавя, че "вътрешната консолидация е по-вероятна от европейските трансгранични сливания поради някои структурни пречки".

Според него въпреки неотдавнашната консолидация в италианското банкиране, включваща Intesa-Ubi, BPER-Carige и Banco-Bpm, "все още има значителен брой банки и фрагментация на средно ниво".

"UniCredit, BMPS и някои средно големи банки вероятно ще играят роля в потенциалната бъдеща консолидация на банковия сектор в Италия", смята Де Каро.

В разговор с CNBC през юли главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орцел посочва, че при сегашните цени не вижда потенциал за сделки в Италия, но акцентира, че е отворен за тази възможност, ако пазарните условия се променят.

"Въпреки нашите резултати ние все още се търгуваме с отстъпка спрямо сектора, така че ако искам да направя тези придобивания, ще трябва да отида при моите акционери и да кажа, че това е стратегически важно решение, но всъщност ще разводни тяхната възвръщаемост. Затова няма да го направя. Но ако ситуацията се промени, ние сме тук", казва той.

Паола Сабионе, анализатор в Barclays, смята, че ще има висока летва за сливанията и придобиванията в италианското банкиране, ако те наистина се случат.

"Monte dei Paschi търси партньор, UniCredit търси възможни цели. Следователно от тези банки теоретично могат да възникнат няколко комбинации. Въпреки това никоя банка не се нуждае от спешна помощ", посочва тя.

Европейските официални лица правят все повече коментари за необходимостта от по-големи банки. Френският президент Еманюел Макрон например заяви през май в интервю за Bloomberg, че европейският банков сектор се нуждае от по-голяма консолидация. Въпреки това все още има известен скептицизъм по отношение на предполагаемите мегасделки. В Испания например през май правителството се противопостави на офертата на BBVA за Sabadell.

"Европа се нуждае от по-големи, по-силни и по-печеливши банки. Това е неоспоримо", казва Реале от Bank of America, като добавя, че има разлики между Испания и Италия. "Испания измина дълъг път. Видяхме голяма вълна на консолидация, която се случи веднага след глобалната финансова криза и продължи през последните години, като редица излишни капацитети напуснаха пазара по един или друг начин. Италия е много по-фрагментирана по отношение на банковите пазари".