В агресивно начало на първата си кампания за облекчаване на паричната политика Федералният резерв на САЩ предприе първото си намаление на лихвените проценти от дните на Covid-19 пандемията насам.

Фед облекчи паричната си политика с половин процентен пункт в опит да предотврати забавянето на американския пазар на труда.

Така централната банка на САЩ потвърди пазарните очаквания от последните дни, като трябва да се има предвид обаче, че последното намаление с такова ниво беше през 2008 г. по време на световната финансова криза.

Решението понижава лихвата на федералните фондове до диапазон между 4,75%-5%.

Въпреки че лихвеният процент определя разходите за краткосрочните заеми, отпускани от банките, той се разпространява в множество сектори и потребителски продукти като ипотеки, заеми за автомобили и кредитни карти, от които зависи покупателната динамика на консуматорите в ключовата на глобално ниво американска икономика.

В допълнение към това намаление, Фед посочва чрез своята т.нар. „точкова графика“ еквивалента на още 50 базисни пункта намаление до края на годината, което е близко до пазарните очаквания.

Матрицата на прогнозите на отделните длъжностни лица на централната банка на САЩ сочи още един пълен процентен пункт в съкращенията до края на 2025 г. и половин пункт през 2026 г. Като цяло, точковият график показва, че референтният лихвен процент намалява с около 2 процентни пункта след хода от сряда, обобщава CNBC.

„Придобихме по-голяма увереност, че инфлацията се движи устойчиво към 2% и преценихме, че рисковете за постигане на целите за заетостта и инфлацията са приблизително балансирани“, се казва в изявлението след срещата на централните банкери на САЩ.

Решението за облекчаване идва „в светлината на напредък по отношение на инфлацията и баланса на рисковете“, според официалните коментари на централните банкери на САЩ. От 12 гласували само гуверньорът Мишел Боуман е предпочел понижение с четвърт пункт, предава CNBC.

Търговията на фондовите пазари в САЩ е нестабилна след съобщението на Фед.

При оценката на състоянието на икономиката представителите на Фед преценяват, че „увеличаването на работните места се е забавило, докато нивото на безработица се е повишило, но остава ниско“.

Фед повишава очакваното ниво на безработица в САЩ тази година до 4,4% - над от прогнозата от 4% при последната актуализация през юни. Перспективата за инфлация спада до 2,3% от 2,6% преди. Що се отнася до основната инфлация, комисията намалява прогнозата си до 2,6%, което е надолу с 0,2 процентни пункта спрямо юни.

Брутният вътрешен продукт се покачва стабилно, като Федералният резерв на Атланта прогнозира 3% растеж през третото тримесечие въз основа на продължаващата сила на потребителските разходи.

Фед намалява лихвите с това ниво, въпреки че повечето показатели сочат инфлация доста по-нагоре от целта на централната банка от 2%.

През последните дни обаче председателят на Фед Джером Пауъл и други банкери изразяват загриженост за пазара на труда. Докато съкращенията не показват признаци на възстановяване, наемането се забавя значително. Всъщност последният път, когато месечният процент на наемане е бил толкова нисък – 3,5% като дял от работната сила – нивото на безработица е било над 6%.

Федералният резерв на САЩ за последен път намали лихвите на 16 март 2020 г., като част от спешен отговор на икономическият застой, предизвикан от разпространението на Covid-19. Започна да повишава лихвите през март 2022 г., когато инфлацията се покачваше до най-високото си ниво от повече от 40 години и за последно затегна паричната си политика през юли 2023 г. По време на кампанията за повишение на лихвите Фед ги покачи със 75 базисни пункта четири последователни пъти.

Факторите, които доведоха до повишаване на глобалната инфлация, бяха свързани главно с пандемията – осакатени международни вериги за доставки, прекомерно търсене на стоки пред услуги и безпрецедентен приток на парични и фискални стимули.

Тъй като Фед е в центъра на световната финансова вселена, решението от сряда вероятно ще отекне сред други централни банки, някои от които вече започнаха рязане на лихвите.

Централната банка на Англия, Европейската централна банка и централната банка на Канада наскоро намалиха лихвените проценти, докато други очакват хода на Фед.