Ако познавате художника Росен Йорданов, никога няма да го попитате как се е родила идеята му да прави принт дизайни за тениски и други текстилни продукти, вдъхновени от класически български филми.

Ще го оставите да си отпива от чашата вино и ще се включите в погото на смеха му, който изригва само като му подадете някоя реплика от въпросните класики.

Като човек на радостта, той може да издекламира целия ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ.

„Банално е, знам, но в него няма празен ред диалог. Това е един калейдоскоп от крилати фрази“, казва Росен за филма, който винаги би изгледал отново. И щрихира любимата си сцена от него:

„Велко отива да измоли от другаря Пешев инструментите на Културния дом. Докато с недомлъвки си извиват ръцете, Пешев успява да пробута протежето си за нов вокал на групата с думите: „Велко, Велко, не ви е добра вокалистката, Велко!...“

© Rossen Jordanov

ЗА КЪДЕ ПЪТУВАТЕ на Рангел Вълчанов е друг много любим негов филм.

„По случайност бях прочел сценария му в едно претенциозно за онези години арт списание. Останах омагьосан от сюжета и начина, по който беше предаден разказът. Когато на следващата година гледах филма магията на Вълчанов ме спечели завинаги“, разказва Росен и си спомня любим диалог:

- Според енцефалограмата вие отдавна сте мъртъв!

- … Може би, машината ви нещо…

- … Моля ви се, това е Сименс!

А ето и незабравима реплика от РОЯЛЪТ на Борислав Пунчев: „Другари, положението е „Гол гъз в коприва!“.

© Rossen Jordanov

Завършил Художествена гимназия в София, Росен Йорданов работи като графичен дизайнер и илюстратор за различни издателства от средата на 90-те години. От 2001 г. е арт директор на лайфстайл и бизнес списания - с акцент създаване на завладяващи визии на фотосесиите с героите от кориците.

„След десетилетия намиране на извинение от 2015 г. прорисувах отново, благодарение на iPad-a си и 20-левовото приложение Procreate. През 2016 г. дори се осмелих да направя изложба с дигиталните, но рисувани „на ръка“ графики на теми от гръцката, шумерската и еврейската митология. Между 2021-2023 г. се подвизавах и като щатен карикатурист на в-к „Труд“, но времената за карикатурата станаха трудни“, разказва той.

Именно в ранния период на завръщането му към рисуването се ражда серията цветни плакати, вдъхновени от български филми, повечето от които е гледал като дете на черно-белия телевизор вкъщи. „Това са филми, повлияли на светогледа, възприятията ми и чувството ми за хумор. Преди две години пък мой приятел, юноша старша възраст, ме попита мога ли да му направя тениска с дизайн на МОМЧЕТО СИ ОТИВА, която да подари на приятел. Така се започна“, разказва Росен.

© Rossen Jordanov

Колекцията му с графични илюстрации, вдъхновени от български филми, вече съдържа над 20 заглавия. И продължава да се разраства.

„Това е много субективна селекция от заглавия, които са ме впечатлили силно по един или друг начин. От едни съм се учил да харесвам езика ни, да се наслаждавам на сочния изказ на сценаристите, ерго героите“, споделя художникът „Някои са ме разсмивали до сълзи, други са ме плашели, трети разплаквали.“

Богатите духом също плачат, така че няма как да не поискаме да ни нарисува пример за последната емоция.

„В сюрреалистичния шедьовър на Рангел Вълчанов ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН има една сцена, в която шопите нариват в каруците си по чудо уловените безброй риби - малко библейско е, да. Когато пристигат в селото, установяват, че рибата не е годна за ядене. Без да мислят много, изсипват товара направо на улицата, където той изгнива. „Оти? Епа, оти е улица“, пояснява малкият разказвач. Има ли как по-удачно да си опишем народопсихологията?“

© Rossen Jordanov

Илюстрациите по заглавията на филмите очевидно са отвъд носталгията, правейки връзка между минало, настояще и бъдеще. И въпреки че артистите не обичат да обясняват „какво казва изкуството им“, питаме Росен за някои асоциации при дизайните. Например - стилизираното прасе в ОПАСЕН ЧАР, ангелската сатира при СЕЛЯНИНЪТ С КОЛЕЛОТО, бодливата тел във ВСИЧКО Е ЛЮБОВ…

„Прасенцето-касичка, а тук и затворническа килия, е закачка с „ширпотребата“, която се произвежда в един от полулегалните цехове, които героят посещава за ревизия. Тази авантюра се превръща в капан за него, който в края на филма го праща в затвора“, казва Росен.

© Rossen Jordanov

„Ангелчето при „Селянина“ е малкият Ерос, който се мъчи да подкара колелото, без да е по силите му. В тази ситуация е и главният герой.

Много ме впечатляват филми, в които главния герой бяга. „Форест Гъмп“, „Ванила скай“, „Всичко е любов“… В тях героят е принуден да се спасява от някаква ситуация, бягайки лудешки към неясния изход. Иван Иванов бяга, но той е обречен, свободата му е илюзорна, финалът не идва.“

© Rossen Jordanov

- Хайде и малко маркетинг за финал. От кое поколение са клиентите ти?

Това е най-сложното. Аз работя от гледната точка на моето поколение. Когато започнах този проект, нямах намерение да бъде търговски продукт. Сега вече е късно, "злото" е сторено.

Разчитам и на „непреходните“ заглавия на повечето филми. ЛЮБИМЕЦ 13, ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ, БАШ МАЙСТОРЪТ, МОМЧЕТО СИ ОТИВА или ДАМИ КАНЯТ са изрази, които нямат срок на годност и могат да се припознаят като крилати фрази от по-младите.

Малкият ми син, който напролет ще навърши 18, започна да слуша музика от винил, като преди това се беше запретнал да ремонтира стария ми iPod. Захвърли AppleWatch-а си и сега носи „електронен часовник“. За това и не губя надежда, че старите филми са в същия тренд“, споделя Росен, който наред с всичките си дейности изнася открити уроци по графичен дизайн в езиковата гимназия във Враца.

© Rossen Jordanov

- Отвъд илюстрациите - какво отличава колекцията ти по отношение на текстилните материали, дизайна, печата? На какви градуси да перем?

Перете на воля, и четете етикета! Работя с ателие, което предлага два метода на отпечатване - DTF (direct to film) и DTG (direct to garment). Аз продължавам да харесвам повече първия, но вторият е по-устойчив, така че ако няма да сменяте скоро размера, изберете него. Тениските са памучни, старая се да избирам модели, подходящи за поне два от половете.

Може да пробвате продуктите от колекцията на Росен Йорданов на 29 септември от 15:00 ч. по време на базара в Thirsty Hound Bar – София, ул. "Витоша" 55Б.