Сривът на френското правителство в сряда вечерта означава, че сега президентът Еманюел Макрон най-накрая трябва да се изправи срещу разрастващата се политическа и икономическа криза, която рискува да предизвика шокови вълни в цялата еврозона.

След разгорещени дебати в Националното събрание, които бяха белязани от бурни освирквания, 331 от 577-те френски депутати гласуваха за отстраняването на министър-председателя Мишел Барние. Вотът на недоверие дойде заради неговия опит да прокара строг бюджет, за да коригира зеещата дефицитна дупка на страната. След като официално подаде оставка, Барние ще стане министър-председателят с най-кратък мандат в историята на съвременната френска република и първият, който е изгонен от парламента от 1962 г. насам.

Политическият хаос мотивира все по-голям брой депутати да поискат оставката на самия Макрон, чийто мандат продължава до 2027 г. Това би било почти безпрецедентен ход в съвременната френска политика. От канцеларията на президента съобщиха, че той ще анализира политическата безизходица в реч в четвъртък в 20:00 ч. местно време.

В изказване преди гласуването на вота на недоверие лидерът на крайната десница Марин льо Пен заяви, че Макрон ще „пожертва съдбата на Франция заради суетата си“, ако не се оттегли.

„През последните седем години Еманюел Макрон атакува основите на нацията. Само той може да измъкне страната от коловоза, в който е попаднала, като подаде оставка“, каза Льо Пен, цитирана от POLITICO.

Администрацията на Барние ще бъде най-краткотрайната в Петата френска република, започнала през 1958 г.

Френското правителство е свалено след вота на недоверие, внесен от опозицията

Това изказване ѝ спечели аплодисменти от нейните съпартийци, които се опитаха да заглушат освиркванията от съюзниците на Барние.

Матилд Пано от крайнолявата партия „Непреклонна Франция“ на свой ред заяви, че гласуването в сряда е поражение за „всички политики на Еманюел Макрон“.

„За да излезем от задънената улица, ние искаме Еманюел Макрон да си отиде“, категорична беше тя пред репортери след гласуването.

Докато кризата - до голяма степен предизвикана от призива на Макрон за предсрочни избори това лято - се разрастваше, президентът остана настрана. Той се върна в Елисейския дворец от Саудитска Арабия точно преди правителството му да се срине и сега ще трябва сам да поеме кормилото. Той трябва да предложи нов министър-председател, който може да докаже, че втората по големина икономика в ЕС не е станала неуправляема.

Барние, от своя страна, обвини депутатите, че са постъпили безотговорно, като са свалили правителството му.

„Не мога да приема идеята, че институционалната дестабилизация може да бъде целта, която обединява мнозинството от законодателите в момент, когато страната ни е изправена пред дълбока морална, икономическа, финансова и гражданска криза“, заяви той преди гласуването.

Мишел Барние иска да подобри финансовото състояние на страната, но е поставен пред ултиматум от страна на крайната десница

Между бюджет и вот на недоверие: Какво следва за Франция?

Най-големият проблем за Франция в тази ситуация е, че нищо не подсказва, че ще бъде по-лесно да се състави правителство, способно да получи одобрение. Парламентът на страната е разделен на три части, а разпускането му не е опция, тъй като Макрон не може да свика нови избори до лятото на 2025 г.

В непосредствена перспектива Франция трябва да се подготви за пътешествие в неизследвана територия.  Страната почти сигурно ще навлезе в новата година без бюджет и макар че Барние може да остане на поста си като временно изпълняващ длъжността и да предложи извънредни закони, подобни мерки няма да допринесат за намаляване на дефицита. Понастоящем той се очаква да достигне 6,1% от БВП през 2024, което плаши финансовите пазари и предизвиква упреци от страна на Брюксел.

Инвеститорите смятат Франция за толкова рискова инвестиция, колкото и Гърция, след като седмици наред се опасяваха, че политическата криза може да прерасне във финансова. Това в крайна сметка се случи и едва ли би могло да дойде в по-неподходящ момент за Европа.

Старият континент изпитва остра нужда от лидерство, за да се справи с различни предизвикателства - от завръщането на Доналд Тръмп до конфликта в Украйна и потенциална търговска война с Китай. Германия, другата половина от двигателя, който захранва континента, няма готовност да поеме юздите, докато се бори със собствената си политическа бъркотия и буксуваща икономика.