Комисарят на ЕС по въпросите на отбраната и космическото пространство Андриус Кубилюс иска в следващия седемгодишен бюджет на ЕС да бъдат заделени 100 млрд. евро за отбрана. Това би било огромно увеличение - той го нарича „амбициозно“ - тъй като в настоящия седемгодишен бюджет от над 1 трилион евро за отбрана са предвидени едва 10 милиарда евро.

Това е само една от финансовите революции, които Кубилюс предлага в интервю за POLITICO. Широкообхватните промени са знак за това колко силно руското нахлуване в Украйна е преобърнало бюджета на ЕС и неговите приоритети.

Кубилюс е първият комисар на блока по въпросите на отбраната и космоса - длъжност, създадена с цел по-добра интеграция на фрагментираната отбранителна индустрия на блока, увеличаване на разходите, изпращане на повече оръжия в Украйна и подобряване на координацията на отбраната с НАТО и САЩ. Предоставянето на необходимата подкрепа на Киев за спечелване на войната е от ключово значение, казва той.

„Трябва да сме готови за възможността за руска агресия“, посочва двукратният министър-председател на Литва и ястреб по темата Русия. „Ако се провалим в Украйна, тогава, разбира се, може да се увеличи възможността за руска военна агресия срещу държавите членки на ЕС.“

Той също така предупреждава за продължаващата кампания за хибридни атаки, водена от Москва.

„Ние сме по-добре подготвени в защитата при конвенционална война, отколкото в защитата на умовете на нашите хора“, смята той и подчертава, че врагът на ЕС е руският лидер Владимир Путин, а не новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп.

Евтино и бързо: Южна Корея яхва вълната на повишените глобални разходи за отбрана

Кубилюс „се надява“, че новата американска администрация ще осъзнае, че Западът е атакуван от „ос от авторитарни държави“, която включва „Русия, Иран, Северна Корея и донякъде Китай“.

Още пари

Преустройството на оръжейната индустрия на блока след десетилетията на бездействие след Студената война ще изисква много пари. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен говори за увеличаване на европейските разходи за отбрана с още 500 млрд. евро през следващото десетилетие.

Но намирането на тези пари няма да е лесно, а без тях всички отбранителни планове остават „теоретични“, предупреждава Кубилюс. По думите му допълнителните пари могат да дойдат от увеличаване на бюджета на блока, от емитиране на общ дълг или от облекчаване на правилата за институции като Европейската инвестиционна банка, за да се улесни инвестирането в производители на оръжие. Комбинация от тези идеи също е възможна стратегия.

Кубилюс предлага ЕС да преразгледа фискалните си правила, когато става въпрос за разходи за отбрана. Понастоящем блокът ограничава страните членки да имат бюджетен дефицит от не повече от 3% от БВП и публичен дълг от не повече от 60% от БВП. Страни като Гърция, Полша и Италия призоваха разходите за отбрана да бъдат изключени от изчисляването на дефицита, за да не се стигне до срив в ограниченията на ЕС.

Еврокомисарят по отбрана пък подчертава, че това не е негова идея, но би я подкрепил с две ръце.

Путин одобри нов бюджет с рекордни разходи за отбрана

„Когато си изправен пред криза, трябва да разгледаш как можеш да имаш някаква гъвкавост в разходите по някои специфични въпроси“, казва той и добавя, че вече е разговарял с комисаря по бюджета Пьотр Серафин - поляк, който разбира, че „отбраната наистина е приоритет“.

Обединяване на усилията

Ключова част от работата на Кубилюс е да гарантира, че европейската отбранителна индустрия, разпокъсана сред много страни членки, е по-добре координирана.

Новата инициатива на ЕС - Европейската програма за отбранителна индустрия, която е на стойност 1,5 млрд. евро, трябва да помогне за постигането на тази цел. Страните членки на ЕС обаче са в разнобой за това какъв достъп до парите трябва да имат компаниите извън ЕС.

Някои от тях - начело с Франция - искат фондът да има строга клауза „Купувам европейски продукти“, докато други, включително Полша, Нидерландия и Германия, са отворени за по-гъвкави критерии за допустимост.

Кубилиюс също подкрепя гъвкавостта.

Геополитическата идилия свършва: Имат ли ход европейците срещу заплахите отвън

„Трябва да развиваме собствената си индустрия и това не е протекционизъм“, твърди той, но признава, че много ключови оръжейни системи, като например способностите за прецизни удари на далечни разстояния, „просто не се произвеждат“ в блока.

„Определено ще трябва да се снабдяваме от Съединените щати или от други партньори“, акцентира той и добавя: „Когато казваме, че купуваме европейски, това не означава, че няма да обикаляме, за да търсим някакъв вид оръжия, които просто не произвеждаме или произвеждаме в твърде малки количества.“

Новият твърд подход на ЕС към Русия означава и много по-тесни отношения с НАТО. Макар че и двете институции са със седалище в Брюксел, те традиционно оперират на различни полета - алиансът се грижи за военните въпроси, докато ЕС се фокусира върху търговията и регулирането.

Сега Кубилюс иска да подобри връзките между двете организации, заявявайки, че ЕС трябва да погледне към предстоящия доклад на НАТО за пропуските в способностите - в който ще се изисква създаването на 49 нови бригади, 1500 танка и 1000 артилерийски установки - като към ориентир за приоритетите на ЕС в областта на промишлените разходи.

„Авторитарните сили се обединяват и ние трябва да се обединим“, категоричен е Кубилюс.