Технологичният инвеститор Дейвид Сакс си е изградил репутацията на борбен противник. С назначаването си за „цар по въпросите на изкуствения интелект и криптовалутите” в Белия дом той изведнъж се оказва в центъра на политическата власт и има възможност да формира политики, които са ключови за Силициевата долина и за него самия.

Той има над един милион последователи в X и е един от най-силните гласове от Силициевата долина в подкрепа на републиканците, като залага на парите, контактите, дома и социалните си медии зад новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Като съосновател на компанията за рискови инвестиции Craft Ventures инвестиционният портфейл на Сакс е осеян с криптокомпании и разработчици на изкуствен интелект, включително дял в AI стартъпа на Илон Мъск - xAI.

Въпреки че точните отговорности за новата позиция на непълно работно време все още не са ясни, тя може да създаде конфликт на интереси с неговия фонд.

„Това може да го принуди да се лиши от инвестициите си в изкуствен интелект и криптовалути, за да заеме позиция в администрацията на Тръмп”, казва Ричард Пейнтър, който е бил главен съветник по етиката на бившия президент Джордж Буш-младши, пред WSJ.

След като Тръмп спечели изборите, Сакс заяви, че очаква с нетърпение края на администрацията на Байдън, белязана от плановете за увеличаване на регулациите на криптовалутите и другите технологии.

„Тези дни са напът да свършат“, посочва той в своя подкаст.

Технологичният инвеститор е роден в Южна Африка през 1972 г. и се премества в Тенеси със семейството си, когато е дете. Още от студентските си години в Станфордския университет в началото на 90-те години той усъвършенства личността, която показва на огромната си аудитория в X и подкаста си, след като богатството му нараства.

След като постъпва в университета, той се присъединява към Stanford Review - консервативен либертариански вестник, основан от Питър Тийл. В онези дни вестникът атакува мултикултурализма и политическата коректност в кампуса.

Един от материалите, които Сакс пише през 1993 г., когато е главен редактор, е озаглавена „Хомосексуализмът в кампуса: твърде много от лошото нещо“. В нея той нарича някои хомосексуални прояви „девиация“ и твърди, че в тоалетните на Станфорд се прави анонимен гей секс. Според него това дава основание на Американската психиатрична асоциация да класифицира хомосексуалността като психично разстройство.

Той е видимо доволен от смута, който предизвиква това в кампуса.

„Последната ми статия установи две неща. Първо, че имам топки с размерите на Кливланд. Второ, че съм се превърнал в шампион на хетеросексуалната етика в кампуса (ако не и в най-успешния ѝ практикуващ)“, пише той през следващата седмица.

След като Journal разказва за колежанските му писания преди дни, Сакс отговаря в X: „Ако Legacy Media все още преглежда колежанските ти писания 30 години след като си завършил, вероятно си направил нещо правилно.“

През 1995 г. Сакс и Тийл пишат съвместно книгата „Митът за разнообразието“, която се основава на репортажи от техния вестник.

Stanford Review се оказва плодородна почва не само за консервативна мисъл, но и за предприемачество. Сакс и Тийл се обединяват с друг негов автор - Кийт Рабоа - за да стартират технологичен стартъп, който по-късно ще се превърне в PayPal. Преди това той се слива с друг стартъп - X.com - основан от Мъск, също южноафрикански имигрант.

Когато eBay купува PayPal за 1,5 млрд. долара, основателите му натрупат богатство, но не и преди Сакс да помогне да се осъществи преврат, за да бъде изтласкан Мъск от компанията. Но негативните чувства между двамата не продължават особено дълго.

Сакс отнася печалбите си в Холивуд - печално известно място за трупане на пари от междуособици. Той се противопоставя на статуквото, като през 2006 г. продуцира успешната сатира „Thank You for Smoking“. Същата година основава друг стартъп, по-късно превърнал се в Yammer, който през 2012 г. продава на Microsoft за 1,2 млрд. долара.

През тези години Сакс прави прозорливи ангелски инвестиции в стартъпи като Palantir, SpaceX, Airbnb, Uber и Lyft.

Успехът му в избора и ръководенето на компании се дължи на способността му да синтезира големи количества информация, да разработва умни стратегии и да действа бързо, казва негов дългогодишен бизнес партньор.

Сакс демонстрира богатството си през 2012 г., организирайки 40-ия си рожден ден на тема „Мария Антоанета“, наричайки го „Нека ядат пасти“. Гостите, сред които са Снуп Дог и Чарли Шийн, са облечени с френски костюми от XVIII век.

Макар и настойчив в дебатите, Сакс е интроверт - казват хора, които го познават. Докато е бил изпълнителен директор в стартиращата компания за социални придобивки Zenefits, той понякога избягвал да се вози в асансьора с други хора и ходел до апартамент през улицата срещу офиса, където е можел да се обажда и да ползва тоалетна.

Когато Сакс се присъединява към Zenefits, той раздава копия на „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ и подкрепя план за публично нападение на конкурентна компания по време на бизнес спор, според човек, запознат с работата му. Конкурентната компания в крайна сметка се оттегля.

През 2020 г., в разгара на пандемията, Сакс и още трима технологични анализатори стартират подкаста All-In. Популярността му нараства, като милиони го слушат заради дискусиите по актуални събития, технологии, икономика, свобода на словото, външна политика и други въпроси.

Тъй като водещите открито изразяват разочарованието си от администрацията на Байдън, дебатът насърчава някои технологични лидери да споделят консервативните си убеждения. Неговата платформа разбива табуто технологичната индустрия да подкрепя републикански каузи.

Сакс се качи на сцената на Националния конгрес на Републиканската партия през юли, за да каже на тълпата, че според него Сан Франциско се е превърнал в помийна яма. Той разкритикува провалите на американската политика в Украйна, Афганистан и други страни.

„Администрацията на Байдън-Харис взе един свят, който беше в мир при президента Тръмп, и го запали“, обясни тогава той.

А как ще действа като „цар по въпросите на изкуствения интелект и криптовалутите” тепърва ще разберем.