САЩ, Китай и приказката за две юрисдикции: Как ще се развият AI регулациите през 2025
От еволюцията на забележителния закон на ЕС за AI до това, което администрацията на Тръмп може да направи в САЩ – законодателството в сферата може да се промени значително
Политическият пейзаж в САЩ ще претърпи някои промени през 2025 г., а те се очаква да имат сериозни последици за регулирането на изкуствения интелект (AI).
Новоизбраният президент Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари. Към него в Белия дом ще се присъединят редица водещи съветници от света на бизнеса - включително Илон Мъск и Вивек Рамасвами - които се очаква да окажат влияние върху политическото мислене по отношение на зараждащите се технологии като AI и криптовалутите.
В същото време от нашата страна на Атлантическия океан се развива приказка за две юрисдикции - Обединеното кралство и Европейският съюз се разминават в регулаторното си мислене. Докато ЕС предприе по-консервативен подход спрямо гигантите от Силициевата долина, които стоят зад най-мощните системи за AI, Великобритания е на другия полюс.
През 2025 г. регулирането на AI в световен мащаб може да претърпи сериозни промени. CNBC разглежда някои от ключовите събития, които трябва да се наблюдават - от еволюцията на забележителния закон на ЕС за AI до това, което администрацията на Тръмп може да направи в САЩ.
Влияние на Мъск върху политиката на САЩ
Въпреки че не заемаше водещо място в предизборната кампания на Тръмп, изкуственият интелект се очаква да бъде един от ключовите сектори, които ще се възползват от следващата администрация на САЩ. От една страна, Тръмп назначи Мъск за съпредседател на неговия „Департамент за правителствена ефективност“ заедно с Рамасвами, американски предприемач в областта на биотехнологиите, който се отказа от надпреварата за президентските избори през 2024 г., за да го подкрепи.
Мат Калкинс, главен изпълнителен директор на Appian, коментира, че близките отношения на Тръмп с Мъск биха могли да поставят САЩ в добра позиция, когато става въпрос за AI и посочва като положителен сигнал опита на милиардера като съосновател на OpenAI и главен изпълнителен директор на xAI, неговата собствена лаборатория.
„Най-накрая в администрацията на САЩ има човек, който наистина знае какво е AI и има мнение за него“, казва Калкинс пред CNBC.
Мъск беше един от най-изявените поддръжници на Тръмп в бизнес средите, като дори се появяваше на някои от предизборните му митинги.
Към момента няма потвърждение за това какво планира Тръмп по отношение на евентуални президентски директиви или укази. Но Калкинс смята, че е вероятно Мъск да се опита да предложи предпазни огради, за да гарантира, че развитието на AI няма да застраши цивилизацията - риск, за който той многократно е предупреждавал в миналото.
„Той изпитва безспорно нежелание да позволи на AI да причини катастрофални последици за човечеството - определено се притеснява от това, говореше за него много преди да има политическа позиция“, акцентира Калкинс.
Понастоящем в САЩ няма цялостно федерално законодателство за AI, а по-скоро е налице мозайка от регулаторни рамки на щатско и местно ниво, като в 45 щата плюс Вашингтон, Пуерто Рико и Американските Вирджински острови са внесени множество законопроекти по темата.
Законът на ЕС за изкуствения интелект
Европейският съюз засега е единствената юрисдикция в световен мащаб, която има всеобхватни законови правила за индустрията на изкуствения интелект. В началото на тази година официално влезе в сила Законът за изкуствения интелект (AI Act) на блока - първата по рода си регулаторна рамка.
Законът все още не е влязъл изцяло в сила, но вече предизвиква напрежение сред големите американски технологични компании, които се опасяват, че някои аспекти на регулацията са твърде строги и могат да потиснат иновациите.
През декември Службата за изкуствен интелект на ЕС, новосъздаденият орган, който наблюдава моделите съгласно AI Act, публикува втори проект на кодекс на практиката за моделите на изкуствения интелект с общо предназначение (GPAI), който се отнася до системи като фамилията големи езикови модели GPT на OpenAI. Той включва изключения за доставчиците на някои модели с отворен код, които са свободно достъпни, за да могат разработчиците да създават свои собствени версии. Той включва също така изискване разработчиците на „системни“ GPAI модели да се подлагат на строги оценки на риска.
Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия - сред чиито членове са Amazon, Google и Meta - предупреди, че той „съдържа мерки, които далеч надхвърлят договорения обхват на Закона, като например широкообхватни мерки в областта на авторското право“.
Струва си да се отбележи, че Законът за изкуствения интелект на ЕС далеч не е достигнал до пълно прилагане.
Както казва Шели Маккинли, главен юридически директор на популярната платформа за съхранение на код GitHub, „следващият етап от работата започна, което може да означава, че сега пред нас има повече, отколкото зад нас“.
Първите разпоредби на Закона ще започнат да се прилагат през февруари. Те обхващат „високорискови“ приложения на AI, като например дистанционна биометрична идентификация, вземане на решения за кредити и образователни оценки. Третият проект на кодекса за моделите на GPAI е предвиден за публикуване през същия месец.
Европейските технологични лидери са обезпокоени от риска наказателните мерки на ЕС спрямо американските технологични компании да предизвикат реакция от страна на Тръмп, което от своя страна може да накара блока да смекчи подхода си.
„Пример за това е антитръстовото регулиране. ЕС е активен играч, който предприема действия за ограничаване на господстващото положение на американските технологични гиганти - но това е нещо, което може да доведе до негативна реакция от страна на Тръмп“, посочва главния изпълнителен директор на швейцарската VPN компания Proton Анди Йен. „Новият американски президент вероятно ще иска сам да регулира своите технологични компании. Той не иска Европа да се намесва.“
Обединеното кралство и авторското право
Една от страните, които трябва да се следят, е Великобритания. Доскоро Лондон се въздържаше от въвеждането на законови задължения за създателите на модели с изкуствен интелект поради опасения, че подобно законодателство може да бъде твърде рестриктивно. Правителството на Киър Стармър обаче заяви, че планира да изготви такова, въпреки че засега подробностите са малко. Общото очакване е, че Обединеното кралство ще възприеме подход към регулирането на AI, основан в по-голяма степен на принципи, за разлика от рамката на ЕС, основана на риска.
Миналия месец правителството даде първата индикация за това накъде се движи регулирането, като обяви консултация относно мерки за регулиране на използването на защитено с авторски права съдържание за обучение на модели на AI. Авторското право е голям проблем за GenAI и по-специално за големите езикови модели (LLM).
Повечето LLM използват публични данни от отворената мрежа за обучение. Това обаче често включва произведения на изкуството и други материали, защитени с авторско право. Художници и издатели като New York Times твърдят, че тези системи несправедливо използват тяхното съдържание без съгласие, за да генерират оригинални резултати.
За да се справи с този проблем, правителството на Обединеното кралство обмисля да направи изключение от закона за авторското право за обучението на модели на изкуствен интелект, като все пак позволи на притежателите на права да забранят използването на техните произведения.
Калкинс от Appian смята, че Обединеното кралство може да се окаже „световен лидер“ по въпроса за нарушаването на авторските права от моделите на изкуствения интелект, като добавя, че страната не е „подложена на същото огромно лобиране от страна на местните лидери в областта на изкуствения интелект, както САЩ“.
Отношенията между САЩ и Китай са възможна точка на напрежение
И накрая, тъй като световните правителства се стремят да регулират бързоразвиващите се системи за изкуствен интелект, съществува риск геополитическото напрежение между САЩ и Китай да ескалира при Тръмп.
През първия си мандат републиканецът наложи редица ястребови политически мерки по отношение на Китай, включително решението да добави Huawei в черния търговски списък, ограничаващ китайския технологичен гигант да прави бизнес с американски доставчици. Той също така направи опит да забрани TikTok, която е собственост на китайската ByteDance, в САЩ - въпреки че оттогава смекчи позицията си.
Китай се стреми да победи САЩ в борбата за господство в областта на изкуствения интелект. В същото време САЩ предприеха мерки за ограничаване на достъпа на Китай до ключови технологии, най-вече до чипове като тези, разработени от Nvidia, които са необходими за обучението на по-усъвършенствани модели. В отговор Китай се опита да изгради своя собствена индустрия за производство на чипове.
Технологичната индустрия се опасява, че геополитическият разрив между САЩ и Китай по отношение на изкуствения интелект може да доведе до други рискове, като например възможността една от двете страни да разработи негова форма, по-интелигентна от човека.
Макс Тегмарк, основател на Института с нестопанска цел „Бъдещето на живота“, смята, че в бъдеще САЩ и Китай биха могли да създадат AI, който да се усъвършенства сам и да проектира нови системи без човешки надзор. Това потенциално би принудило правителствата на двете страни да изготвят индивидуални правила за безопасност.
„Моят оптимистичен поглед напред е САЩ и Китай едностранно да наложат национални стандарти за безопасност, за да попречат на собствените си компании да нанасят вреди и да създават неконтролируеми AI, за да се защитят“, казва Тегмарк.
Правителствата вече се опитват да работят заедно, за да разберат как да създадат правила и рамки около AI. През 2023 г. Великобритания беше домакин на глобална среща на върха за безопасността на изкуствения интелект, на която присъстваха администрациите на САЩ и Китай, за да обсъдят потенциалните предпазни огради около технологията.