Луксозните винарни в Италия разчитат на нелегални работници мигранти

По хълмовете на живописния италиански регион Ланге се произвеждат някои от най-престижните и скъпи вина в страната: Бароло, Барбареско и Алба, което го прави предпочитана дестинация за винен туризъм от висок клас.

Но лозарите, подобно на производителите на зеленчуци, разчитат на работници без документи, за да се справят с острия недостиг на работна ръка.

И макар че дясното правителство на Джорджа Мелони е решено да ограничи притока на нелегални мигранти, много компании в областта на хранително-вкусовата промишленост изграждат бизнеса си на базата на евтината работна ръка, която осигуряват именно тези мигранти, пише Financial Times.

Дилемата на Мелони: Могат ли мигрантите от Африка да решат трудовата криза

„Трудността в Италия се състои в това, че има огромна нужда от работници, но политиката по отношение на имигрантите води до ситуации на нелегалност“, казва Пиертомасо Бергезио, лидер в региона Ланге на CGIL, един от основните профсъюзи. „Проблемът е по-широк, отколкото си мислим.“, допълва производителят.

Това важи особено за региона Ланге, където търсенето на работници рязко нарасна след 2015 г., когато Брюксел облекчи правилата за разширяване на европейските лозя, за да се отговори на нарастващото световно търсене.

„В миналото събирането на гроздето е било семейно дело - извършвало се е от роднини и пенсионери“, казва Бергезио. „Но нещата много се промениха. Обемите на производство се увеличиха и има нужда от работна ръка“.

През летния сезон на резитбата и есенния на гроздобера - когато нуждата от работна ръка е най-голяма, винопроизводителите в региона Ланге се обръщат към трудови посредници, които не се интересуват от правния статут на мигрантите, и ги наемат.

„Има голямо търсене на работна ръка през различните сезони, включително по време на гроздобера“, казва пред Financial Times Биаджо Мадзео, прокурор по наказателни дела в района. „Винопроизводителите се затрудняват да наемат работници, затова разчитат на посредници. Но критичният аспект е, че посредниците набират хора, които са в Италия нелегално.“

В сърцето на Тоскана: Летището на Флоренция ще си има лозе и ще прави вино

Италия позволява на търсещите убежище да работят, докато се обработват молбите им, което може да отнеме години. Но ако печелят над 6900 евро за година, те нямат право на безплатни държавни приюти - ограничение, което ги стимулира да работят без подходящи договори.

Ако молбите за убежище бъдат отхвърлени, им се нарежда да напуснат, но много мигранти продължават да работят нелегално на черния пазар за изключително ниски заплати при тежки условия на труд и понякога са подложени на физическо насилие.

Фалу - сенегалски мигрант, пристигнал в Италия преди 10 години с лодка, се установява в региона Ланге миналото лято, след като години наред се е трудил на зеленчукови полета около Неапол. На жп гарата в Алба към него се приближил мъж от Балканите и му предложил работа в близките лозя със заплащане от 5 евро на час, което е малка част от това, което винарните обикновено дават на директно наетите работници.

През следващите три месеца Фалу, който не се представя с истинското си име, всяка сутрин бил прибиран с микробус от района на жп гарата, където той и други мигранти преспивали през нощта. Откарвали ги в лозови масиви, където работели по 11 часа, прекопавали и подрязвали лозите. Не му давали нито предпазни средства за труд, нито вода и имал само една 30-минутна почивка.

Фалу си спомня, че началникът му постоянно му крещял: „По-бързо, по-бързо!“

Нечовешки условия и труд? Как се произвеждат чантите Dior за 2600 евро

Миналото лято местните прокурори обявиха ареста на трима чуждестранни трудови посредници, обвинени в експлоатация на работници, и публикуваха видеозапис, на който се вижда как началник на бригада се нахвърля с железен прът върху африкански работници.

Серджо Джермано, председател на консорциума на защитените регионални вина, сред които е и Бароло, настоява, че инцидентът е единичен, и изразява съжаление за „хвърлената по нас кал“.

Но прокурорът Мадзео твърди, че експлоатацията на работниците в Ланге е много по-разпространена от това, което се преследва от съдебната система.

„Чуждестранните работници никога не се оплакват - те искат да останат невидими. Те се страхуват, че ако съобщят на властите, условията им ще се влошат.“

Матео Ашери, който ръководи консорциума „Бароло“ до май 2024 г. и е шесто поколение местна винарска фамилия, изчислява, че около половината от 5000 работници в Ланге са наети директно от винарските изби, а останалите работят за трудови посредници с различна степен на почтеност.

„Една трета от работещите в лозята, са в ръцете на хора, които не ги уважават“, казва той. „Това не е нещо, което можем да пренебрегнем. Ако има хора, които мамят и вършат лоши неща, това е проблем за цялата общност. Можем да се отнасяме към хората по по-добър начин.“

Вино не се прави само на село. Коя е "градската винарна" на Европа?

Докато ръководи консорциума, който налага стандартите за качество на защитените наименования, Ашери призовава винопроизводителите да приемат етичен кодекс за труда, но членовете му са се противопоставили и не са гласували.

„Идеята е, че ако не се говори за проблема, той не съществува. Аз съм доста разочарован. Вероятно единственият начин да се променим, е драстичен - само, ако има шок отвън“, допълва той.

В т.нар. случай „Железен прът“ тримата обвиняеми, които са марокански, македонски и албански граждани, се признават за виновни в криминални престъпления, но никой от тях не е излежал присъда в затвора.

Мадзео признава, че бандитите бързо се връщат в бизнеса дори след сблъсъка със закона.

Самите винарски изби почти никога не са подвеждани под отговорност, тъй като прокурорите трудно доказват, че собствениците са знаели за злоупотребите с работници. „Тъй като те използват посредници, е много трудно да се докаже, че са знаели за това“, допълва Мазео.

Горчива обич опива френските винопроизводители

Джермано, настоящият президент на консорциума „Бароло“, казва, че собствениците на винарни и техните висши служители проверяват какво правят наетите работници в лозята, но не се задълбочават в условията.

Той иска винарните да използват „бял списък“ на брокери, които спазват трудовите стандарти. „На практика е невъзможно да се знае колко се плаща на служителите на трета страна. Ако видим, че човек работи със спокойствие, смятаме, че той е доволен“.

Собственият опит на Фалу в лозята приключва внезапно с проверка от властите, които откриват, че той и още няколко работници нямат право да работят в Италия.

„Всички си мислеха: „Ще ни върнат в Африка“, казва той и добавя, че голяма част от доходите му се връщат в Сенегал, за да издържат съпругата и четирите му деца. „Но ако се върна в Африка, какво ще ям? Земята ли?“, пита мъжът.

Сушата ще превърне 1,2 млн. души в мигранти до 2050 г.

В крайна сметка той получава разрешение за временно пребиваване, което му позволява да получи официален трудов договор в друг сектор. Друг сенегалски работник, който се е трудил заедно с Фалу в лозето, казва, че никога не е получавал заплащане за голяма част от работата си.

Прокурорът Мазео твърди, че лошото отношение към работниците мигранти е петно върху престижа на елитния италиански винарски регион.

„Говорим за район, който произвежда вино, престижно за външния пазар. Трудно е да си помислим, че тези предприемачи не разполагат със средства да плащат повече на работниците си - и да им обръщат внимание.“, допълва представителят на властите.