Преди близо 45 години Исландия влезе в историята с първата в света жена, избрана за президент на държава, и така се превърна в световен лидер в областта на феминизма.

Оттогава насам страната е имала много президенти и министър-председатели, но едва преди три седмици, когато социалдемократката Криструн Фростадотир встъпи в длъжност, двата най-високи поста в страната бяха заети едновременно от жени. Това се случва, след като през август Хала Томасдотир стана втората жена президент на Исландия.

Криструн, която на 36 години е не само най-младият исландски лидер, но и най-младият действащ държавен ръководител в света. Тя твърди, че не е имала намерение да съставя правителство, доминирано от жени, но в крайна сметка се е стигнало до изцяло женска коалиция.

Наричани в пресата „валкириите“, нейните коалиционни партньори са Инга Селанд от центристката Народна партия и лявата проевропейска партия, ръководена от Катрин Гунарсдотир.

В разговор с Observer в лятната резиденция на министър-председателя в покрития със сняг национален парк Þingvellir, където през 930 г. е основан исландският парламент, Криструн казва:

„Така се случи, че тези три партии бяха ръководени от жени. Но мисля, че има определен тип динамика, която се получава, когато три жени са заедно. Освен това сме три жени, които се намират на различен етап от живота си.“

Криструн е била икономист и журналист, преди да влезе в политиката само преди четири години и да стане председател на партията през следващата година. 65-годишната ѝ коалиционна партньорка Инга основава своя партия през 2016 г. и преди това се е сравнявала по популярност с френския крайнодесен политик Марин льо Пен. Междувременно 59-годишната Катрин Гунарсдотир е в политиката от десетилетия, а преди това е бил министър, посочва Тhe Guardian.

Въпреки че идват от контрастни среди, всички те са прогресивно ориентирани с акцент върху благосъстоянието, казва Криструн и добавя, че иска да демонстрира съвсем нов начин на политика.

„Някои от тези въпроси, върху които се фокусираме, нямат нищо общо с феминизма, но също така е важно да покажем, че може да се управлява по различен начин“, казва тя.

„Това е нов тип управление - както по отношение на политическата насоченост, така и по отношение на пола.“

Тази година се навършват 50 години от женската стачка през 1975 г., когато 90% от исландските жени спират работа в знак на протест срещу неравенството между половете, проправяйки пътя на първата женска политическа партия и жена президент.

Криструн започва премиерския си мандат, искайки от обществеността да изпрати предложения за най-доброто оптимизиране на разходите. Тя твърди, че нейното правителство е съсредоточено върху икономиката и бюджета.

„Големият ми приоритет е да покажа, че може да има правителство, ориентирано към социалната сфера, което все пак може да управлява бюджета на нулата.“

Комуникацията с коалиционните ѝ партньори също ще бъде силен приоритет, което според нея е било един от най-големите проблеми за последното правителство, което се разпадна през октомври заради несъгласия в политиките.

„Към края сътрудничеството им публично беше в много лошо състояние“, казва Криструн.

„Така че тук имаше голям призив от страна на обществеността да има правителство, което да върви в унисон, и ние сме наясно, че има ясен призив за промени, така че това беше голям фокус за нас.“

Докато голяма част от Европа и САЩ се движат вдясно, нейното правителство ще бъде лявоцентристко. Като лидер на партията тя се е „съсредоточила върху връщането на социалдемократите към техните основни ценности“. Това, според нея, включва привличане на „средния човек“, а не на „елита“, като се даде приоритет на жилищата, социалните помощи и пазара на труда. Според нея комбинацията от прогресивна политика и социални помощи е начинът за борба със заплахата от крайната десница.

„Смятам, че това е противоотрова срещу десния екстремизъм. Ориентираните към благосъстоянието дясноцентристки, лявоцентристки партии, връщат политиката на хуманно ниво.“

Вместо да съди убежденията на хората или да им „налага“, както тя се изразява, младият премиер иска да се съсредоточи върху това да ги изслушва. За да се отдалечим от крайностите в политиката, независимо дали е лява или дясна, според нея тя трябва да бъде „по-хуманна и по-малко елитна“.

Изборът ѝ идва в ключов момент за Исландия на фона на международното недоволство от недостига на сьомга в морските рибни ферми, което застрашава дивата риба, жилищната криза, недоволството от масовия туризъм и продължаващите последици - и заплахата от нови изригвания - след като преди малко повече от година град Гриндавик беше евакуиран заради вулканична активност.

Другите ѝ приоритети са здравеопазването, жилищното настаняване и икономиката.

„Лихвените проценти тук са твърде високи, инфлацията също, така че начинът, по който е структуриран бюджетът, както и по който се предоставят жилищни кредити, ще бъде в центъра на вниманието.“

Що се отнася до туризма, Криструн казва, че политиките са били „по-скоро насочени към количеството, отколкото към качеството“.

„Деликатен въпрос е как се разхождаш сред природата тук и ако идват много хора, а нямаш средства за инфраструктура, за да изградиш силен туристически сектор, се стига до проблеми. Това е и въпрос на сигурност. Така че това е нещо, което искаме да променим.“

Нейното правителство също така обеща през 2027 г. да се проведе референдум за това дали да се подновят преговорите за присъединяване към ЕС.

„В правителството има различия в мненията относно това дали този референдум трябва да завърши с „да“ или „не“, но това не е наша работа, нали? Това трябва да каже народът, това е мнението на хората. Това е необходима стъпка напред.“