Световните лидери вече сякаш не се притесняват, че изкуственият интелект (AI) ще заличи човечеството или ще се превърне в оръжие в ръцете на терористи.

Те изглеждаха много по-загрижени за позициите си в глобалната надпревара на полето на технологията по време на AI Action Summit в Париж тази седмица, акцентира в свой анализ POLITICO.

Френският президент Еманюел Макрон, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, индийският лидер Нарендра Моди, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и техническият секретар на Обединеното кралство Питър Кайл се фокусираха изцяло върху иновациите и инвестициите в изказванията си на събитието.

Страховете за безопасността, най-важният аспект на предишните две срещи на върха за AI в Обединеното кралство и Южна Корея, почти не бяха засегнати. В окончателната декларация от срещата на върха безопасността се споменава едва три пъти, като САЩ и Обединеното кралство дори не я подписаха. Вместо това политиците рекламираха огромни инвестиции и обещаха по-леко регулиране.

„Не съм тук, за да говоря за безопасността на AI, тук съм, за да говоря за възможностите за AI“, обяви Ванс.

„Тази среща на върха е съсредоточена върху действията и точно от това се нуждаем в момента“, добави Фон дер Лайен, преди да обяви пускането на инвестиционен план за няколко милиарда евро.

Новите инвестиции във френската AI екосистема достигат 83 млрд. евро

Промяна на курса

Префокусирането от безопасността и управлението на AI към сключването на сделки и предоставянето на възможности на компаниите беше ясен процес. Франция нарочно определи събитието като среща на върха за действие, в рязък контраст със срещата на върха за безопасността в Обединеното кралство в Блечли Парк през ноември 2023 г., на която големи технологични компании се ангажираха да създадат рамки за безопасност.

„Намалихме споменаванията на срещата на върха в Блечли до минимум“, признава френски служител пред POLITICO. „Това имаше своята цена, тъй като Обединеното кралство реши да не подпише Парижката декларация”.

Времето също изигра роля, като поредица от AI шокове в седмиците преди срещата на върха подчертаха глобалната надпревара между САЩ, Китай и Европейския съюз. Планът за хардуер за разработване на технологията на американския президент Доналд Тръмп на стойност 500 милиарда долара и отмяната на правилата за безопасност на AI на неговия предшественик демонстрираха решимостта на САЩ да спечелят състезанието. Само дни по-късно пазарите изтриха милиарди долари от AI компании, когато китайската DeepSeek показа, че също може да разработва AI модели на ниска цена.

Политическите реалности в Брюксел също се промениха. Сега Фон дер Лайен се фокусира върху отключването на растежа на забавящата се икономика на региона. Внедряването на AI е основен приоритет за постигането на тази цел.

„Глобалното лидерство в областта на изкуствения интелект все още не е ясно“, обяви тя по време на речта си на церемонията по закриването. „Европа е отворена за AI и за бизнеса“.

Въпреки че американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разкритикува „тежките глобални правила“ на ЕС за технологиите, които според него задушават иновациите и създават ненужни пречки за бизнеса в САЩ, той и фон дер Лайен обединиха позициите си по отношение на AI. Когато Ванс призова за правила, които няма да задушат процъфтяващата индустрия, фон дер Лайен обеща, че ЕС ще намали бюрокрацията.

Технологичният ръководител на ЕС Хена Виркюнен също обиколи Париж, обещавайки да направи регулаторната рамка на ЕС по-благоприятна за иновациите. Тя пое ангажимент да опрости правилата за AI и технологиите като част от усилията на ЕС за опростяване на регулирането.

„Също така приемам много сериозно критиката, която получаваме от малкия бизнес и индустрията, че имаме твърде много бюрокрация”, посочи тя.

Иновации вместо регулации: ЕК променя подхода си към изкуствения интелект

Това не означава, че ЕС се отказва от своя AI Act. Но нейното съобщение за инвестиции на стойност десетки милиарди евро за AI изчислителна мощност привлече по-голямата част от вниманието.

Междувременно Макрон използва срещата на върха, за да обяви инвестицията от 109 милиарда евро в AI през следващите години. Френският президент също така подчерта необходимостта ЕС да се превърне в лидер в приложенията за изкуствен интелект на вечеря, която той организира в понеделник вечер, заобиколен от Джей Ди Ванс, главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман и висши служители от цял свят, включително Китай. Гостите на вечерята направиха малко препратки към проблемите на безопасността, с изключение на Мередит Уитакър, активист за етиката на изкуствения интелект, която ръководи приложението за съобщения Signal.

Екзистенциални рискове

Промяната на тона на политиците се харесва на AI индустрията, особено предвид тежкия регулаторен контрол, пред който са изправени някои като пионера на чатбота OpenAI в Европа. Ръководителите на лабораторията подчертаха, че проблемите с безопасността все още трябва да бъдат разглеждани и че по-широкото доверие в AI трябва да нарасне.

„Но ние също така трябва да сме готови и да възприемем иновациите, защото може би най-големият риск от всички всъщност е пропускането на икономическите възможности, които идват от тази технология“, коментира пред POLITICO Крис Лехейн, главен директор по глобалните въпроси на OpenAI.

Изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей, от своя страна, акцентира, че „международните разговори относно изкуствения интелект трябва да се справят по-пълно с нарастващите рискове за сигурността на технологията“.

От милиарди към трилиони: Технологичните гиганти залагат на AI въпреки инвеститорските страхове

AI компаниите публикуваха актуализирани рамки за безопасност през седмицата, които обещаха на среща на върха, фокусирана върху безопасността, в Сеул миналия май. В тях не се поемат нови ангажименти, а това тревожи онези, които продължават да се фокусират върху екзистенциалните рискове на AI.

Макс Тегмарк, президент на фондация Future of Life, която се фокусира върху потенциалната вреда от AI, описва окончателната декларация от срещата в Париж като „огромна стъпка назад“.

„Тя всъщност отрича консенсуса от Блечли“, посочва той, сравнявайки събитието в Париж със срещата на върха през 2023 г.

Групите за цифрови права също изразяват недоволството си от по-мекия подход на политиците към компаниите. Базираната в Брюксел група EDRi критикува решението на ЕС да включи AI Act в разговора за опростяване на нормативната уредба.

„С това Виркюнен подхранва дерегулацията, успокоява САЩ и технологичните корпорации, като същевременно съсипва малкото, но трудно спечелени победи за човешките права на гражданското общество в AI Act“, категорични са от организацията.