Геният зад The Brutalist: Как архитектурата се превърна в главен герой
Джуди Бекър създава монументалната визия на The Brutalist, превръщайки несъществуваща сграда в символ на цяла епоха
&format=webp)
Филмът The Brutalist (2024) е едно от най-големите събития в киното през годината, с цели 10 номинации за „Оскар“, включително и такава за най-добър филм. Освен впечатляващото изпълнение от страна на актьорския състав, както и силния сюжет, филмът се отличава и със своята архитектура, която влиза в една от главните роли.
Лентата проследява живота на Ласло Тот – гениален унгарски архитект, обучен в Баухаус, който оцелява след Холокоста и емигрира в САЩ, за да преследва мечтите си. В главната роля влиза Ейдриън Броуди, който изиграва персонажа си в десетилетията, в които проектира и изгражда монументален бруталистичен комплекс – обществен център с църковна атмосфера, предназначен за мистериозен и изключително капризен клиент.
Институтът, около който се върти цялата история, обаче не е реална сграда, а декор, създаден специално за целите на филма.
Артистът, който стои зад това произведение на изкуството, е Джуди Бекър – сценографът на продукцията. Всъщност, архитектурата на този комплекс се оказва толкова важна за филма, че дизайнът на Бекър определя цялостната му визия. Именно тя, а не Ласло Тот, е истинският архитект на The Brutalist, пише Fast Company.
Това не е професията на Бекър, но тя със сигурност е запалена по изкуството и архитектурата – особено по бетонната естетика на брутализма.
„Филмът сякаш беше създаден специално за мен, защото отдавна обожавам бруталистичната архитектура“, признава тя.
Бекър черпи вдъхновение от модернистите от средата на XX век, много от които, подобно на главния герой Тот, са обучени в Баухаус.
В сценария няма много конкретни насоки за дизайна на Института, но историческият контекст и архитектурният стил на героите са достатъчни, за да изградят един впечатляващ бруталистичен свят.
Със своите масивни бетонни блокове, каскадни геометрични форми и високи кули, Институтът изглежда като истински шедьовър на бруталистичната епоха. Но всъщност е много повече от декор – той е символ, емоция и отражение на самата история на филма.
Изграждането на връзка между архитектурата и персонажите е ключова стратегия в The Brutalist. Два детайла в дизайна на Бекър са вдъхновени директно от реплики в сценария – отвор в покрива и централен олтар, върху който слънчевата светлина проектира кръст по обед.
Архитектурната символика се разкрива едва в края на тричасовия филм, но дизайнът на сградата също трябва да отразява миналото на Ласло Тот и съпругата му, които по време на войната са затворени в различни концентрационни лагери.
Въпреки че Бекър получава пълна свобода в интерпретацията, тя подхожда с изключително внимание.
„Проучих в детайли архитектурата на концентрационните лагери, разгледах сателитни снимки, чертежи и интериори на бараките, в които са били затворени хората“, казва тя. „Беше изключително полезно, но и емоционално изтощаващо. Въпреки това смятам, че беше изключително важно да го направя.“
Изследването ѝ обхваща дори страничните постройки на лагерите, включително крематориумите.
„Лично аз исках Институтът да изглежда като огромен крематориум, скрит зад маската на църква“, споделя Бекър.
Някои от тези детайли се появяват бегло или символично във филма. Най-пълният поглед върху сградата зрителите получават чрез умаления модел, представен на клиент и на обществено събрание. В реалния свят Институтът е показан в процес на строеж и по-късно като почти завършен проект.
Филмирането на подобна архитектура се оказва предизвикателство, защото сградата реално не съществува. Във филма тя е представена чрез комбинация от мащабен модел, снимачни площадки, които пресъздават строителния процес, и локации като изоставен силоз за зърно и подземен резервоар в Будапеща.
„Процесът беше доста сложен“, признава Бекър.
Работата ѝ като сценограф включва не само проектиране на Института, но и създаване на други интериорни елементи, вдъхновени от средата на XX век. Това включва авангардна библиотека, която се появява в началото на филма, както и мебели в стила на Баухаус, проектирани от героя на Тот след пристигането му в САЩ.
„Обикновено, когато правя допълнителни проучвания, те са, за да избегна копирането на други дизайнери“, казва Бекър. „Не исках творбите на Ласло да изглеждат като нечий чужд дизайн.“
Във филма тя не просто влиза в мисленето на героите – тя буквално се превръща в архитекта, който стои зад магията на The Brutalist.
„Наистина се постарах да направя Тот и работата му оригинални“, признава тя. „Понякога дори вярвам, че той съществува! Говоря за него, сякаш е истински човек. Което донякъде е така, защото все пак той живее вътре в мен, като дизайнер.“