Завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом промени изцяло американската позиция по отношение на подкрепата за Украйна. Това накара европейските държави да обмислят нови варианти за засилване на военната подкрепа за Киев.

Миналия месец президентът на САЩ обвини Украйна, че е започнала войната, нарече украинския президент Володимир Зеленски диктатор - въпреки че Украйна не може да провежда избори по време на война от нахлуването на Русия през 2022 г. - и започна едностранни преговори с Русия в Саудитска Арабия, за ужас на украинските и европейските официални лица, които не бяха включени в тях.

Напрежението ескалира миналата седмица след излъчен по телевизията взривоопасен сблъсък в Овалния кабинет между Тръмп, вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и Зеленски. Оттогава се съобщава, че САЩ са спрели военната подкрепа за Украйна, докато се извърши оценка на ситуацията. Обменът на разузнавателна информация също е прекратен.

Европейските лидери се обединяват, за да застанат зад Украйна на фона на отслабващата подкрепа на САЩ. Един от механизмите, с които Европа разполага, за да компенсира недостига на американска подкрепа, е пълното изземване на замразените руски активи, държани в региона.

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за въоръжаване на Украйна – без Унгария

Какви са руските активи и къде се намират те?

Руската централна банка разполага с чуждестранни резерви в размер на милиарди долари. Приблизително 300 млрд. евро от тях бяха замразени на Запад след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Около 210 млрд. евро от тези замразени активи се намират в Европейския съюз. Повечето от тях се държат в Белгия, предимно от банката Euroclear, където се намират 183 млрд. евро.

Като се има предвид, че голяма част от руските държавни активи се намират на европейска земя, прерогатив на европейските държави е не само да ги замразят, но и да ги изземат.

За какво биха могли да се използват тези активи?

В хода на войната много се обсъждаше дали тези активи биха могли да се използват за подпомагане на Украйна. През юни 2024 г. Г-7 постигна принципно съгласие за отпускане на заеми в размер на 50 млрд. долара на Украйна, които бяха обезпечени с печалбите, генерирани от замразените руски активи на стойност около 300 млрд. евро.

Оттогава насам европейските държави членки се въздържат да пристъпят към пълно изземване заради опасения от правни и икономически последици. Неотдавнашната ескалация на напрежението между блока и САЩ накара ЕС да проучва възможността за по-агресивни действия. Идеята е все още несъздадената Международна комисия по исковете да поиска обезщетения от Русия, а ако тя не се съгласи, да ги конфискува изцяло, съобщи Bloomberg, като се позова на хора, запознати с разговорите.

ЕС дава големи обещания в отбраната, но Украйна може да остане разочарована

Кой в Европа е „за“ и „против“ използването на тези активи в помощ на Украйна?

Няколко фигури от ЕС изразяват подкрепа за пълното изземване, включително ръководителят на външната политика Кая Калас и комисарят по икономиката Валдис Домбровскис.  На заседанието на Съвета на ЕС по външни работи в края на февруари Калас заяви, че работата по постигането на споразумение за конфискация на активи „продължава“ и че „в крайна сметка, особено в ситуацията, в която се намираме в момента, всички стигаме до заключението, че нашите данъкоплатци не трябва да са тези, които плащат за това. Това трябва да стане от страната, която унищожава Украйна, а именно Русия.“

Също така към края на миналия месец външният министър на Великобритания Дейвид Лами заяви пред британския парламент, че „Европа трябва да действа бързо и смятам, че трябва да преминем от замразяване на активи към конфискуване на активи“. Естония и Полша също изразиха подкрепа за конфискуване на активи.

В изявление, публикувано по-рано тази седмица, след съобщенията за оттегляне на военната помощ от страна на САЩ, външният министър на Естония настоя Европа да се активизира: „Твърденията, че няма законни начини за използване на замразените активи на Русия, са неоснователни. Миналата седмица споделих с нашите европейски партньори проект на документ, който предлага ясно решение за използване на замразените активи. Преди крайния срок за удължаване на санкциите, наложени на Русия през юни, трябва да се вземе политическо решение за използването на замразените активи“.

Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), заявява, че „много централноевропейски държави са съпричастни към случая с конфискацията, въпреки че не желаят да го заявят публично при липсата на обща позиция на ЕС“.  Все пак няколко държави са обезпокоени и той специално отбеляза Германия и Франция като „основните въздържатели“.

Сега това може да се промени, тъй като FT съобщава, че и двете страни са отворени за обсъждане на конфискацията на активи.

Колко дълго ще издържи Украйна без американска помощ?

Как ще бъдат конфискувани тези активи?

Теоретично всички 27 държави - членки на ЕС, биха могли единодушно да се съгласят да „упълномощят Белгия да конфискува активите“, казва пред CNBC Армин Щайнбах, професор по право и икономика на ЕС от университета „Жан Моне“ в Париж.

„Другият вариант е Белгия да предприеме отделно конфискация на активи, ако санкциите на ЕС изтекат без да бъдат подновени“, добавя Щайнбах. „Изглежда обаче малко вероятно Белгия да го направи, тъй като според съобщенията тя е предупредила за правните и икономическите рискове, които конфискацията на активи създава за еврозоната“.

По думите му за Европа би било „морално убедително, но юридически трудно“ да конфискува руски активи, тъй като Европа е ограничена до предприемане на контрамерки срещу нарушенията на международното право от страна на Русия, според което ограниченията трябва да бъдат „временни“ и „обратими“.

„И все пак в същото време Украйна има претенции за обезщетение срещу Русия за нанесените от войната щети. Въпросът е дали ЕС би могъл да приложи този иск за обезщетение на Украйна чрез конфискация на руски активи“, казва професорът.

Той се позовава на „творческо предложение“, в което Украйна прехвърля „претенцията си за вреди срещу Русия на Г-7″, която след това ще изпълни тази претенция в полза на Киев чрез „прихващане“ на руски активи. Щайнбах отбелязва, че „подобно прехвърляне никога досега не се е случвало в рамките на международното право“ и че въпросът за защитата на имунитета на суверенните активи също остава нерешен.

Гулд-Дейвис от IISS отбелязва, че обширни проучвания на международни юристи показват, че „има безопасен правен път“ за конфискация и че опасенията за икономически последици са преувеличени.

„Когато активите бяха замразени за първи път - в момента, в който Русия загуби достъп до тях - нямаше отрицателно въздействие върху европейската икономическа или финансова стабилност. Няма причина да мислим, че пазарите или отделните държави кредиторки биха действали, ако Русия окончателно и официално загуби тези активи“, казва той.

След срещата на върха: Европа запазва военната помощ за Украйна, но мирен план без САЩ е невъзможен

Какво се случва сега?

В хода на преговорите за прекратяване на войната и без настояща яснота за потенциалния резултат, Европа все още обмисля дали изземването на руските активи в помощ на Украйна може да позволи закупуването на допълнително въоръжение или дали тези средства могат да помогнат за възстановяването на страната.

Дейвид Рош, инвеститор ветеран и стратег в Quantum Strategy, посочва, че в рамките на дискусиите със САЩ Русия ще поиска активите да бъдат размразени и върнати, за да се подпомогне стимулирането на нейната икономика.

„Няма съмнение, че Путин ще иска да ги върне“, казва той пред CNBC, като добавя, че Путин ще се стреми да сключи сделка с Тръмп, който може да окаже натиск върху Европа да размрази активите, съхранявани на европейска територия. Преди това Русия също изрази мнение, че ще предприеме ответни мерки, ако активите ѝ бъдат конфискувани.

Оттеглянето на подкрепата на САЩ и спешната нужда на Европа да увеличи разходите си за отбрана „правят руското изземване на активи още по-рационално и спешно“, казва Гулд-Дейвис и пита: „Защо да не вземем безплатни пари от агресора?“.