Никола Чиаромонте е производител от Пулия, но познава спецификите на американския пазар отвътре.

Вината от неговото имение в Acquaviva delle Fonti са завладели потребителските вкусове зад Океана на най-високо ниво, след като дори президентът Тръмп оценява тяхното качество през 2018 г. по време на Коледната вечеря в Белия дом по време на първия мандат.

В разгара на тарифната война, която държавният глава разпали още с началото на втория си мандат, италианският предприемач споделя, че митата от САЩ наистина могат да застрашат износа. Но все пак, остава оптимист:

„Ако се спрем на 25%, няма да имаме големи проблеми.“

„Ако обаче надхвърлят 25 %, рискуваме да застрашим присъствието си на американския пазар.

Достигнат ли 200%, това би било катастрофа.

Пазарът там има висока култура по отношение на виното, за разлика от китайския, който купува повече по етикет, отколкото по стойност на продукта. Имаме териториално превъзходство с вина DOCG и DOC, признати по целия свят. Такова високо мито би нанесло огромни щети“, казва Чиаромонте в интервю за Corriere della Sera.

Според него, американските потребители са готови да платят големи суми.

„Един италианец никога не би похарчил 15 евро за доставка на бутилка, която сама по себе си струва 15 евро. Американците го правят. Виждал съм онлайн поръчки, при които се купуват вина за 300 или 500 евро и са готови да платят до 600 евро за доставка. Те имат икономическа мощ и винена култура, която оправдава тези разходи“.

Производителят е категоричен, че не само алкохолната индустрия ще пострада. Според него, силно застрашен в региона му Пулия е млечният сектор, заради местното сирене бурата, което е изключително популярно в САЩ.

„В Калифорния има производител от Пулия, който прави отлична бурата, но вносната от Италия струва два пъти повече и все още е предпочитана, защото „произведено в Италия“ има стойност.“

Високите тарифи на Тръмп вече притесниха сериозно някои профсъюзи в южния италиански регион, които се опасяват от срив на работната сила в Пулия.

Според винопроизводителя обаче, такъв риск няма - стига тарифите да не скочат до 200%.

„Тогава ще настъпи катастрофа от всички гледни точки, включително по отношение на заетостта. Но при 20-25% американската система ще продължи да функционира: вносителят купува от нас на определена цена, а при препродажбата на продукта има надценка от 30%. При прехвърлянето към дистрибутора има още 30 % надценка и така нататък... В крайна сметка увеличението на цената на вноса с 20 % не разстройва пазара.“

Никола Чиаромонте е категоричен, че в крайна сметка, голяма част от ресторантьорския бизнес в САЩ е в ръцете на италианци. „И те никога не биха продали френско вино в замяна на италианско.“